Православен  Календар

04 Май 1984
Петък на 2-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Девица мъченица Пелагия Тарсийска
  • Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)
  • Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)
  • Света Моника, майка на блажения Августин (388)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 5.1-11 (Апостол)

1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Йоан 5.30-6.2 (Евангелие)

30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41От човеци слава не приемам, 42но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате. 46Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. 2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

Жития на светиите

Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)

Първоначално е бил римокатолик, но приема православието и живее в аскеза на Света гора като монах. Той е духовен баща на Свети Григорий Палама. Животът му външно е бил без събития и той починал в мир през 14 век. Той оставя следното много кратко описание на пътя на исихаста:

„Събери ума си и го принуди да влезе в сърцето ти и да остане там. Когато умът ти е здраво в сърцето ти, той не трябва да остава празен, а непрестанно да се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!“ И никога не трябва да млъква. Чрез това целият низ от добродетели: любов, радост, мир и другите, ще се вселят във теб, чрез което тогава всяка твоя молба към Бога ще бъде изпълнена.“

Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)

Тя е родена в Тарс (домът на апостол Павел). Въпреки че родителите ѝ са били видни езичници, тя чува за Христос от християни в този град и сърцето ѝ се изпълва с любов към Спасителя. Император Диоклециан посещава Тарс и по време на престоя му синът и наследник на императора се влюбва в Пелагия и желае да се ожени за нея. За пълно учудване на родителите ѝ, Пелагия отговаря, че вече е обещана на годеника си, Христос Господ. След това бяга от дома на родителите си и отива при светия епископ Лин, който я учи във вярата и я кръщава. След това Пелагия раздава всичките си многобройни притежания, връща се у дома и казва на родителите си, че е кръстена. Синът на императора, отчаян да се ожени за нея, се самоубива. Майката на Пелагия тогава изобличава дъщеря си на императора, който я призовава на съд. Когато Пелагия свободно изповядва непоколебимата си вяра в Христос, императорът я осъжда да бъде изгорена в метален вол, нагрят от огън. Разказ за нейното мъченичество разказва, че влизайки във вола с благодарствени молитви на устни, тя мигновено се разтопила като восък. Епископ Лин, който я бил кръстил, намерил няколко от костите ѝ и ги погребал на хълм близо до Тарс. По време на управлението на император Константин Копроним (741-775) там била построена църква в нейна чест.

Света Моника, майка на блажения Августин (388)

---

⚠ Съобщи за неточност