Православен  Календар

29 Май 1984
Вторник на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Девица мъченица Теодосия Тирска
  • прен. мощите на блаж. Йоан Устюжски
  • Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)
  • Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)
  • Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 17.19-28 (Апостол)

19И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш? 20Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то. 21А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново. 22Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам. 24Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко. 26Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, 27за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: 28защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".

Йоан 12.19-36 (Евангелие)

19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. 20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; 21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. 22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса. 23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. 24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. 25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. 26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. 27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. 28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. 30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. 33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

Жития на светиите

Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)

По време на гоненията на император Максимиан, девица Теодосия дошла да утеши група християни, които стояли пред управителя на Кесария в Палестина. Когато тя ги насърчила да не се отказват от мъченичеството, и тя била доведена пред съдията, който заповядал да ѝ вържат камък около врата и да я хвърлят в морето; но ангели я изнесли на брега невредима. След това съдията заповядал да я обезглавят. В нощта, когато присъдата била изпълнена, Теодосия се явила на родителите си, обгърната от небесна светлина и придружена от други девици мъченици, и казала: „Виждате ли колко велика е славата и благодатта на моя Христос, от която искахте да ме лишите?“ (Родителите ѝ, желаейки да я предпазят от мъченичество, се опитали да я предпазят от изповядване на Христос).

Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)

Съборът е свикан от император Константин Велики и се провежда в Никея през 325 г. Учението на александрийския свещеник Арий – че Христос не е вечен с Отца, а е Негово божествено творение – привлича много последователи в цялата империя и императорът желае Църквата да изложи правилното си учение. На събора присъстват 318 свети йерарси, включително Свети Николай Мирликийски, Свети Атанасий Велики и Свети Спиридон. Съборът ясно осъжда арианската ерес, формулира първата версия на Символа на вярата (често наричан Никейски символ на вярата) и предлага двадесет канона. Отците на събора се почитат в неделята след Възнесение.

Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

На тази дата през 1453 г. Константинопол, столицата на християнския свят, е разграбен от силите на султан Мехмед (Мохамед) II, поставяйки го под турска власт, където остава и до днес.

Константин XII, последният византийски император, загива, защитавайки града. Източниците са рязко разделени относно това дали той трябва да бъде считан за християнски мъченик. Обозначението „Блажен Константин“ по-горе е от календара „Свети Герман“, чиито съставители цитират руски мартирологи, които го посочват като светец. Прологът обаче цитира падането на Константинопол, като същевременно умишлено пропуска всякакви похвали за Константин. Той приема (и никога публично не се отказва) от фалшивата „уния“ на Флоренция и затова е смятан от някои за еретик. Много православни християни, включително много от жителите на Константинопол, виждат падането на града като божествено възмездие за приемането на унията от страна на Империята.

Преди смъртта си императорът облякъл войнишка броня и помогнал за охраната на градските укрепления; тялото му никога не било намерено. Въпреки че изобилстват различни легенди, най-вероятното обяснение е, че той е загинал с много други защитници и е бил хвърлен с тях в общ гроб.

⚠ Съобщи за неточност