Деяния 14.20-27 (Апостол)

20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

Йоан 9.39-10.9 (Евангелие)

39А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)

Той е роден в Антиохия през 522 г. Баща му, Йоан, умира при земетресение, оставяйки го да бъде отгледан от майка си Марта. От най-ранно детство той води много аскетичен живот и е под специална закрила и напътствия на Свети Йоан Кръстител, който често му се явява. Той става монах като млад мъж и след видение на Господ, който му се явява като красив юноша и изпълва сърцето му до преливане с любов към Христос, той се възкачва на стълб, където пребивава осемнадесет години, молейки се и пеейки псалми. След това отива на планината, наречена „Чудна“, където живее сам в безплодно място десет години; след това се възкачва на друг стълб, където пребивава в изключителни трудности четиридесет и пет години. През това време той става известен като чудотворец и ясновидец: в Пролога се казва: „Мярката на любовта му към Бога е такава, че му е дадена рядка благодат, с чиято помощ той е способен да лекува всякакви болести, да опитомява диви зверове и да прозира най-отдалечените краища на земята и сърцата на хората.“ „Той беше изваден от тялото и видя небесата, разговаряше с ангели, тормозеше демоните, пророкуваше, прекарваше по тридесет дни без сън и дори по-дълго без храна, приемайки храна от ръцете на ангели.“ Той почина на 85-годишна възраст; седемдесет и девет години от живота си беше прекарал в аскетизъм.

Свети отец Никита Стълпник (1186)

Като младеж той бил безгрижен и покварен; но един ден влязъл в църква и чул думите на Исая: „Умий се, очисти се“ (Ис. 1:16). Животът му се променил напълно: той напуснал семейството и имота си, за да влезе в манастир близо до Переяславъл, където започнал живот на строг аскетизъм. Носел вериги и (по думите на Пролога) „се затворил в стълб“, за което бил наречен Стовпник. Той получил дара на изцелението и чрез молитвите си възстановил мнозина, които дошли при него, включително Михаил, княз Черниговски, когото излекувал от парализа. Някои крадци, виждайки веригите му и мислейки, че са направени от сребро, го убили една нощ и избягали с веригите. Скоро след това свети Никита се явил на старейшина на име Симеон и му казал да сложи веригите при себе си в гроба му, когато бъдат намерени.

Свети Винсент Лерински (445)

Той е роден в Тул в Галия (днешна Франция); брат е на Свети Луп, епископ на Троа. Служи като войник, но в крайна сметка става монах в манастира Лерин. Там прекарва остатъка от живота си и написва своя „Коммонториум“ – изложение на истинската православна вяра; той съдържа добре познатото твърдение, че християните трябва да се придържат към вярата, в която се вярва „навсякъде, винаги и от всички“. Той почина в мир.