Деяния 12.25-13.12 (Апостол)

25Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

Йоан 8.51-59 (Евангелие)

51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки. 52Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. 53Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? 54Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, 55но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. 56Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. 57На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? 58Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. 59Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)

Той бил от Амасия на Черно море и бил племенник на Свети Теодор Тирон (17 февруари). Бил е съмъченик на Евтропий и Клеоник (3 март), но е почетен, защото след като били разпнати на кръст, бил затворен в затвора. Нов управител заменил този, който убил спътниците на Василиск, и Василиск се молил със сълзи да не бъде лишен от мъченическа смърт. Господ Иисус му се явил, обещал, че молитвата му ще бъде чута и му казал да отиде в селото си, за да се сбогува с майка си и братята си. Новият управител, Агрипа, изпратил войници в селото и върнал Василиск при него. По пътя към Амасия много чудеса се случили чрез светеца и мнозина били доведени при Христос. Доведен пред управителя, Василиск отново отказал да се поклони на идолите или да се отрече от Христос: бил обезглавен в Комана и тялото му хвърлено в реката. След екзекуцията на светия светец, Агрипа мигновено полудял и останал такъв, докато не се намазал с кръвта на мъченика, която веднага го изцелила. Убеден от това чудо за истинността на вярата, Агрипа бил кръстен. Всичко това се случило по време на управлението на Диоклециан.

Праведният Мелхиседек, цар на Салим.

Той беше „свещеник на Всевишния Бог“ (Битие 14:18-20), който благослови нашия праотец Авраам и „донесе хляб и вино“, предобразявайки Светата Евхаристия, векове преди Законът да бъде даден на Моисей или Христос да се въплъти. Посланието до евреите (гл. 7) разкрива Мелхиседек, Царят-свещеник, като прототип на Христос.

Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Съборът е свикан от император Теодосий Велики, главно за да изясни учението на Църквата за Светия Дух. Македоний, епископ на Константинопол, погрешно е учел, че Духът е творение, а не Божествена Личност, „Която заедно с Отца и Сина е почитана и прославена“. Отчасти за да поправи тази грешка, съборът преразглежда и разширява текста на Никейския символ на вярата до вида, който познаваме днес.