Исаия 40.18-31 (6-ти час)

18И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите? 19Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. 20А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. 21Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята? 22Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. 23Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. 24Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. 25Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият. 26Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва. 27А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"? 28Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим. 29Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия. 30Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат, 31а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.

Битие 15.1-15 (Вечерня)

1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма. 2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск. 3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *. 4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. 5Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. 6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание. 7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя. 8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея? 9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. 10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече. 11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше. 12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак. 13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; 14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот; 15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;

Притчи 15.7-19 (Вечерня)

7На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това. 8На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему. 9На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича. 10Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине. 11Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки. 12Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите. 13Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада. 14На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят. 15На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир. 16По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги. 17По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза. 18Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва. 19Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.

Свети отец Никита Изповедник (824)

Той е роден в Кесария Витиния. Овдовелият му баща става монах, оставяйки Никита на грижите на баба си. Самият Никита, когато пораства, постъпва в манастир в Мидикион, на Мраморно море. След седем години монашески живот е ръкоположен за йеромонах от патриарх Тарасий. Когато Никифор, игуменът на манастира, умира, братята избират Никита за свой нов игумен.

Когато Лъв Арменецът станал император, той възродил иконоборческата ерес, въпреки че тя била потушена при императрица Ирина и осъдена от Вселенски събор. Императорът свалил от престола и изгнал светия патриарх Никифор, като на негово място поставил еретик. Никита, тъй като бил известен със своята святост и непоколебима почит към светите икони, бил затворен и измъчван, но не се поколебал в защитата си на Православието. Никита бил отвеждан от затвор в затвор, мъчения на мъчения и заточен два пъти, докато накрая Лъв Арменецът умрял и православният император Михаил се възкачил на престола и освободил всички затворени заради Православието.

След като бил освободен, Никита се оттеглил в уединено отшелничество близо до Константинопол, където прекарал остатъка от живота си в молитва и благодарност. Когато починал, тялото му било върнато в манастира му; по време на пътуването много от болните, които се докоснали до святото му тяло, били изцелени.

Свети Йосиф Химнограф (886)

„Свети Йосиф е от Сицилия, син на Плотин и Агата. Тъй като Сицилия е била покорена от мюсюлманите, той заминава оттам и, пътувайки от място на място, идва със Свети Григорий Декаполски (виж 20 ноември) в Константинопол, където претърпява горчиви страдания заради благочестивата си ревност. Пътувайки до Рим, той е заловен от арабски пирати и отведен в Крит, откъдето по-късно се завръща в Константинопол. Той става отличен химнограф и почина в святост малко след 886 г. (според някои, това е било през 883 г.). Мелизматичните канони на Минея са предимно дело на този Йосиф; те носят името му в акростиха на Деветата песнопение. Той е съставил и по-голямата част от свещената книга, известна като Параклетик, която допълва Октоиха. Поради тази причина Йосиф е наричан par excellence Химнограф.“ (Велик Часослов)

„Горчивите страдания“, които Свети Йосиф е претърпял, вероятно се дължат (съдейки по датите му) на почитането му на светите икони.

Забележка: В славянския календар той се чества на 4 април.

Свети Серафим Вирицки (1949) (21 март ст. ст.)

Роден през 1866 г., той се жени и има три деца. През 1920 г., на 54-годишна възраст, той и съпругата му тихо се разделят и всеки от тях започва монашески живот. В крайна сметка той става духовен отец на лаврата „Свети Александър Невски“ в Санкт Петербург, където като ясновидец старец изповядва и хиляди миряни. Той казва: „Аз съм складът, където се събират човешките страдания.“ В подражание на своя покровител, той се моли хиляда нощи на скала пред икона на Свети Серафим Саровски. Почива в Господа през 1949 г. и Руската църква го прославя през август 2000 г. Така целият му живот като монах преминава под комунистически преследвания.