Библейски четива (Синодален превод)
Деяния 3.1-8 (Апостол)
1Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
2Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
5И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Йоан 2.12-22 (Евангелие)
12След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
13Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим
14и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.
15И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
16и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.
17Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".
18А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?
19Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.
20А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?
21Той обаче говореше за храма на тялото Си.
22А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)
Той беше племенник на Йосиф Обручника и един от Седемдесетте. Когато апостол Яков, първият епископ на Йерусалим, беше убит мъченически, Свети Симеон беше назначен да го замести. Като втори епископ на Йерусалим той управляваше Църквата там до дълбока старост. По времето на император Траян в Палестина избухна гонение както срещу християни, така и срещу евреи; Симеон беше осъден и по двете обвинения и имаше привилегията да умре, подобно на своя Господ, чрез разпятие. Той беше на 120 години.
Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)
Той бил ученик на Свети Теодосий Киево-Печерски (паметен на 3 май) и станал игумен на Пещерския манастир. След много години вярна служба той станал жертва на интригите на монах срещу него, загубил игуменския си сан и дори бил изгонен от манастира. В Божието време светият монах бил оправдан и посветен на епископ Владимирски. Там той ръководел Църквата в продължение на много години, починал мирно в дълбока старост през 1094 г.
Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)
По време на турската окупация толкова много сръбски християни се събрали около мощите на Свети Сава (в Милешева), молейки за неговото застъпничество, че османският владетел Синан паша се опасявал, че мощите ще станат център на народен бунт. Затова той наредил мощите да бъдат пренесени в Белград и изгорени. Пашата отдавна го няма; светецът продължава да се застъпва за своя народ и за света.