Исаия 3.1-14 (6-ти час)

1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа, 2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец, 3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател. 4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях. 5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа. 6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка. 7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа. 8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава. 9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло. 10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; 11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. 12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш. 13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите. 14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;

Битие 2.20-3.20 (Вечерня)

20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? 2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, 3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. 4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. 7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници. 8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. 9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? 10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. 11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? 12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. 13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. 14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; 15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. 16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. 17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; 19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. 20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Исаия 43.9-14 (Вечерня, Мъченици)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Мъченици)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Мъченици)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Лука 21.12-19 (Утринно Евангелие, Мъченици)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Евреи 12.1-10 (Апостол, Мъченици)

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. 3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. 4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв 5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. 6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема". 7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? 10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

Матей 20.1-16 (Евангелие, Мъченици)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Светите четиридесет мъченици от Себастия (Себасте) (320)

Всички те били войници под командването на един генерал, пленени по времето на Лициний заради вярата си в Христос. Били съблечени голи и хвърлени в замръзналото езеро при Себастия в Понт. Издържали цяла нощ, окуражавайки се взаимно да бъдат търпеливи. Някои разкази твърдят, че преследвачите им поставили топли бани на брега пред погледа им, за да ги подмамят да се отрекат от Христос. Накрая един от тях, сломен от страданията си, се отрече от вярата си и напусна групата. Един от стражарите, на име Аглай, видял в видение тридесет и девет венци, спускащи се от небето върху главите на верните страдащи, и бил подтикнат да се обяви за християнин. Той бил незабавно изпратен да се присъедини към мъчениците на замръзналото езеро, за да се запази броят им четиридесет. На сутринта всички те, почти мъртви, били хвърлени в огън, а останките им – в езерото. На третия ден мъчениците се явили на Петър, местния епископ, и му казали да ги потърси в езерото. Епископът отишъл до езерото в тъмна нощ със своето духовенство и според един разказ костите на мъчениците изплували на повърхността и горели там като свещи. Мощите били събрани и погребани с почести.

Това е най-разпространената версия. Прологът дава малко по-различна версия, в която мъчениците били накарани да стоят не на замръзналото езеро, а във ледените води.

Свети Цезарий (369)

Той беше брат на Свети Григорий Богослов и, подобно на брат си, беше богословски автор. В своите произведения той дава отговор на въпроса: Колко време Адам и Ева са прекарали в Рая преди грехопадението? Различни автори са давали приблизителни оценки, вариращи от шест часа до три дни. Свети Цезарий пише, че престоят на нашите първи родители в Рая е продължил четиридесет дни; и че поради тази причина Христос е постил четиридесет дни в пустинята, изпитван от дявола. „Защото, докато старият Адам не е бил в състояние да устои на изкушението на дявола в изобилието на Рая, Новият Адам му е устоял като истински рицар в глад и жажда в пустинята.“ (Пролог)