1 Петрово 1.1-2, 10-12, 2.6-10 (Апостол)

1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани 2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! 10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, 11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; 12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. 6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами". 7И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън", 8о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени. 9Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; 10вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна

„Има древна традиция, че светият и праведният старец Симеон, който дошъл от Египет, бил един от седемдесетте учени евреи, избрани по времето на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) за задачата да преведат еврейската Библия на гръцки, и че на Симеон било възложено превеждането на книгата на пророк Исая. Когато стигнал до известния пасаж, където пророкът предсказва девственото раждане на Христос, казвайки: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Имануил“ (Ис. 7:14), той бил толкова объркан, че взел ножче, за да изтрие думата „девица“, за да я замести с „млада жена“. В този момент се явил ангел Божий и го възпрепятствал да промени свещения текст, обяснявайки му, че това, което му се струвало невъзможно, всъщност било пророчество за идването на Божия Син в този свят. За да потвърди истината на това, той обеща, че Симеон няма да види смъртта, докато не види и не докосне Месията, роден от Девата. Когато, след много дълги години, Христос беше доведен в Храма в Ерусалим от Пресветата Божия Майка, Светият Дух разкри на стареца Симеон, че е дошло времето за изпълнение на обещанието. Той се втурна към Храма и, като взе Детенцето в ръцете си, можа да каже от все сърце на Бога: „Господи, сега оставяш Твоя раб да си отиде в мир, според Твоето слово, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29). Защото наистина старец Симеон беше живият образ на древния Израил от Стария Завет, който, очаквайки пришествието на Месията, беше готов да изчезне и да отстъпи място на светлината и истината на Евангелието. Мощите на светия и праведния Симеон се почитаха в Константинопол в църквата „Св. Яков“, построена по времето на император Юстин.

„Пророчицата Анна, дъщеря на Фануил, беше на осемдесет и четири години. От ранната смърт на съпруга си тя беше прекарала целия си живот в Храма в надежда за пришествието на Спасителя. Тя е образец за светите вдовици, девици и монаси, които са се освободили от светските грижи, за да пребивават винаги в Храма, принасяйки своите пости, химни и молитви в нетърпеливо очакване на пришествието на Господа. И когато, подобно на Анна и Симеон, те са видели Христос, обитаващ в сърцата им, и са Го докоснали чрез духовните си сетива, те провъзгласяват с радост и увереност пред цялото човечество, че Спасителят все още идва в света: Светлина, за да освети езичниците, и слава на народа Си Израил (Лука 2:32).“ (Синаксарион)

Синаксарион отбелязва, че традицията, според която свети Симеон е бил един от Седемдесетте, по никакъв начин не е всеобща сред Отците. Според някои Симеон е бил син на Хилел и баща на Гамалиил, учителя на свети Павел. Според други той е бил праведен и набожен юдеин на 112 години, нито свещеник, нито фарисей.

Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той се превърна в един от най-великите православни мисионери на съвременността. Още като момче той решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляскински, през 1861 г. той заминава за Япония и се присъединява към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако те се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и православните богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнската доктрина е официално забранено в Япония, а един самурай веднъж се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е възведен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Той изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет и осем години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под грижите на Московската патриаршия.