Библейски четива (Синодален превод)
Матей 1.18-25
(Утринно Евангелие)
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Галатяни 4.4-7
(Апостол, Рождество)
4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Евреи 4.1-13 (Апостол)
1Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела".
5И пак там: "не ще влязат в покоището Ми".
6И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си".
8Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
Матей 2.1-12
(Евангелие, Рождество)
1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Лука 21.12-19 (Евангелие)
12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13а това ще бъде вам за свидетелство.
14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18но и косъм от главата ви няма да загине;
19с търпението си спасявайте душите си.
Жития на светиите
Рождество Христово по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
Разказът на Синаксар включва следното предание от Протоевангелието на Яков: „Когато Йосиф намери място за Мария във Витлеем, той излезе да търси акушерка. По пътя си забеляза, че цялата природа внезапно беше станала напълно неподвижна, сякаш обзета от удивление: птиците висяха неподвижно във въздуха, хората и животните спряха на място, а водите спряха да текат. Непрекъснатото движение, което води всичко от раждането до смъртта и го затваря в суета (вж. Пс. 38:6-7; 102:15. Екл. 1), беше преустановено, защото в този момент Вечният влезе в сърцето на времето. Предвечният Бог стана новородено дете. Времето и STORYта сега придобиха ново измерение.“
Пастирите, които видяха Господа
„А в същата страна имаше овчари, които пребиваваха на полето и пазеха стадото си през нощта. И ето, ангел Господен дойде при тях и славата Господня ги осия. И те се уплашиха много. И ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знамение: Ще намерите Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли. И внезапно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение.“ (Лука 2:8-14)
Почитането на влъхвите
Вижте Матей, гл. 2. Според стиховете от Празника и повечето от Светите Отци, влъхвите са били астролози от Персия или Вавилония (Писанието казва само, че са дошли „от изток“.) Звездата, която са следвали, не е била неодушевен обект, а една от Ангелските Сили на небето, назначена да ги води към Спасителя. От самото начало Благата вест за Христос е била провъзгласена на народите.