Тит 1.15-2.10 (Апостол)

15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: 2старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, 4за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, 5да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. 6Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, 7като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, 8слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. 9Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, 10не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

Лука 20.19-26 (Евангелие)

19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. 21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Света мъченица Юлиана Никомидийска и онези, които са с нея (304)

Тя била дъщеря на видно семейство в Никомедия по време на управлението на гонителя Максимиан (286-305). Родителите ѝ я сгодили за благородник на име Елевзий, но без негово знание или знанието на родителите си, тя вече била посветила живота си на Христос и му била посветила девствеността си. За да отблъсне ухажора си, тя му казала, че няма да се омъжи за него, докато не стане префект. Елевзий започнал да използва богатството си, за да подкупва и влияе на властимащите, и успял да бъде назначен за префект на Никомедия. Когато отишъл при Юлиана, за да я обяви за своя съпруга, тя била принудена да се изповяда за християнка, казвайки, че никога няма да се омъжи за него, освен ако не се откаже от идолопоклонството и не приеме вярата на Христос. Заради признанието си тя била арестувана и отведена пред префекта: Елевзий, нейния някогашен пламенен ухажор. Сега той бил изпълнен с пламенна ярост към нея и когато тя не се отказала от вярата си, я подложил на най-садистичните мъчения, които можете да си представите. Като по чудо тя ги издържала безвредно. Свидетели на това чудо, 500 мъже и 130 жени от езичниците изповядали Христа. Разгневеният префект веднага ги обезглавил, а след това и самата Юлиана. Тя била на осемнадесет години, когато получила мъченически венец.

Свети отец Петър, митрополит Московски (1326)

„Свети Петър е роден във Волиня през 1260 г. и постъпва в манастир там на тринадесетгодишна възраст. Като прави Лествицата на Свети Йоан Лествичник свой водач в монашеския живот, неговото послушание, кротост и готовност да поема задачи, отвратителни за братята му, го правят обичан от всички. Той също така рисува икони и е създателят на московския стил в руската иконография. След няколко години той заминава за малкия манастир „Преображение Господне“, за да намери тишината, благоприятна за молитва. Свети Максим, митрополит Киевски (6 декември), посещава този манастир и е силно възхитен от добродетелите на Петър, когото решава да бъде негов наследник като глава на Руската църква. Той е потвърден в това си решение от явление на Божията Майка и отправя молба към Константинополския патриарх, от когото зависи Руската църква. Затова през 1325 г. Свети Петър е ръкоположен за митрополит Киевски, чийто престол е прехвърлен на Владимир от Свети Максим, след разграбването на Киев от татарите. Изборът на Петър е потвърден от Събор, но той...“ веднага се сблъсква със съпротива от руските князе, които се борят помежду си за влияние над водача на Църквата. Кротостта и милосърдието на Петър към враговете му му спечелват уважението им; но макар и помирителен във всичко, което го засяга лично, той въпреки това е строг по отношение на вярата и моралната праведност. Той енергично се противопоставя на интензивната мюсюлманска пропаганда и пътува из цяла Русия, за да утвърждава вярата. Не се колебае да рискува живота си в името на мир между князете и, предвиждайки, че Русия ще се обедини отново около Московското княжество, премества митрополитския си престол в този град и започва строителството на прочутата катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл. Той предава душата си на Бога, докато се моли на 21 декември 1326 г., и на гроба му се случват много чудеса на изцеление.“ (Синаксар)

Свети Прокопий Вятски, юродив Христа (1627)

„Свети Прокопий, син на благочестиви селяни, първо се преструвал на луд, за да избегне брак, който му били налагани. Той прекарал живота си по улиците полугол, спал навсякъде, където го застигнала нощта, и никога не приел подслона на къща. Използвал знаци, за да се разбира, и никога не проговорил нито дума, освен с духовния си баща, с когото разговарял нормално като човек, притежаващ всичките си способности. Когато му дали дреха, той я носил известно време от послушание и след това я давал на някой беден. Когато посещавал болните, той запалвал леглата на онези, които щяли да оздравеят, и завивал в чаршафите им онези, които щяли да умрат. Той правил много предсказания, често чрез смущаващи пророчески знамения, чието значение ставало ясно със събитието. Той прекарал тридесет години в безумие за Христос и след като предсказал смъртта си, заспал в мир през 1627 г.“ (Синаксарий)