2 Солунци 2.13-3.5 (Апостол)

13Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, 14към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. 15И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание. 16А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда, 17да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.

1И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас, 2и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра. 3Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия. 4Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме. 5А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.

Лука 13.1-9 (Евангелие)

1В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. 2Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? 3Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 4Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? 5Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 6И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; 7и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? 8Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, 9и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.

Свети мъченик Парамон и неговите 370 сподвижници (около 250 г.)

„Акилин, управителят на Витиния по време на управлението на император Деций (249-51), тръгвал към горещите извори в Бисалтия, когато решил да накара 370 християни от Никомидия, които били затворени по негова заповед, да се поклонят в храма на Изида. След като отказали да го направят, всички били обезглавени. Виждайки това клане, праведният Парамон извикал: „Какво нечестиво дело е да се избият толкова много праведници, и то чужденци, сякаш са животни.“ Управителят чул тези думи и заповядал да хванат Парамон и да го отведат под стража. По пътя той бил малтретиран по различни начини от войниците. Някои го удряли с копията си, други му отрязвали езика и другите части на тялото и накрая бил убит в присъствието на управителя.“ (Синаксарион) Забележка: от различните гонения, предприети от езическите императори преди Свети Константин, преследването при Деций вероятно е било най-ожесточеното и кърваво.

Свети отец Питирим Египетски (IV в.)

„Авва Питирим ръководел група аскети, които водили много строг живот в сухите планини на Тиваида. Самият той бил ученик и трети наследник на Свети Антоний Велики (17 януари) в неговата отшелническа обител. Той ял не повече от малко брашно, смесено с вода, два пъти седмично и толкова упорствал в духовните си трудове, че получил изобилни благодати от Светия Дух. Освен всичко друго, той учел, че на всяка страст съответства демон, който се опитва да разпали тази страст в нас чрез различни изкушения. За да се отървем от тези демони и от зли мисли, авва Питирим казвал, че първо трябва да освободим сърцата си от страстите.“ (Синаксарий)