Библейски четива (Синодален превод)
2 Солунци 1.1-10 (Апостол)
1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа:
2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва,
4че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;
5това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.
6Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,
8в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа
9и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,
10когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.
Лука 12.13-15, 22-31 (Евангелие)
13Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.
14А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
15При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
22И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
23душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото.
24Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!
25Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
26И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?
27Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
28И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
29Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,
30защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;
31но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
Светият ни отец Инокентий, епископ на Иркутск (1731 г.)
Той е произлязъл от благородно семейство близо до Чернигов. Става монах в Киево-Печерската лавра през 1706 г. и през 1721 г. е ръкоположен за епископ. Изпратен е като мисионер в Китай, но поради политически усложнения не може да влезе в страната и се установява временно близо до езерото Байкал в Сибир. Той и неговите спътници скоро остават без пари и са принудени да живеят известно време с милостиня и надничарски труд. Вместо да се обезкуражи, Свети Инокентий използва това време, за да научи родния език и основава училище за местния монголски народ, много от които той довежда до вярата. През 1722 г. е назначен за епископ на Иркутск, епархия, която обхваща цялата огромна област на Източен Сибир. По време на назначаването му в цялата епархия има само около тридесет църкви. В продължение на десет години епископът се посвещава на обръщането на монголските народи във вярата, проповядвайки им и катихизирайки ги на техния собствен език. В същото време работи за морална реформа сред руския православен народ в региона. Като епископ той живял в манастира „Възнесение Господне“ в Иркутск, където установил твърд аскетичен живот, в който самият той вземал пълноценно участие. Всяка нощ прекарвал в молитва, размишлявайки върху писанията на Отците и подготвяйки проповеди както на руски, така и на местни езици. Под напрежението на суровия сибирски климат светецът се разболял и починал през 1731 г. Много чудеса се случват и до днес на гроба му. Сред хората в Сибир той е почитан толкова високо, колкото и Свети Николай, и е смятан за Просветител на своята земя.
Свети отец Алипий Стълпник (ок. 607 г.)
Той бил от Адрианопол във Витиния и започнал аскетичен живот на млада възраст. След много духовни борби се установил на един стълб, където живял петдесет и три години. Тълпи идвали да търсят неговото застъпничество и съвет и след време близо до стълба бил основан женски манастир. Понякога от върха на стълба се виждала неземна светлина, придружена от гръмотевици и светкавици. Той не притежавал нищо и веднъж хвърлил единствената си туника на беден човек в нужда, оставяйки се напълно изложен на стихиите, докато един отшелник, живеещ наблизо, не видял състоянието му и не му се притекъл на помощ. След петдесет и три години Алипий получил инсулт, който парализирал половината му тяло, но той продължил да живее на стълба още четиринадесет години, предавайки душата си на Бога на деветдесет и девет години.
Свети Никон Метаноит („Покайте се!“) (ок. 1000 г.)
Той е роден около 930 г. в благочестиво и богато семейство близо до Трапезунд. Веднъж, докато оглеждал семейните имоти, той бил толкова разстроен от окаяните условия на бедните полеви работници, че се отчаял от щастието в този свят и решил да живее монашески живот. След години, прекарани в манастир, където блестял в послушание, молитва и себеотрицание, на светеца било дадено разрешение да пътува, за да проповядва Христовото Евангелие. В продължение на три години той се скитал на Изток, без дом и имущество, викайки на всеки, когото срещал: „Покайте се!“ и провъзгласявайки със сълзи посланието за спасение в Христос. След това прекарал седем години в Крит, след което отишъл в Гърция, ходейки бос от място на място, проповядвайки покаяние и станал толкова известен, че получил прякора „Метаноит“, което означава „Покайте се!“. След като прогонил голяма чума от Спарта чрез молитвите си, той се установил близо до този град, построил голяма църква, посветена на Христос Спасителя, и живял в църквата до края на живота си. С течение на времето към църквата бил прикрепен манастир за неговите ученици. Последният му съвет към учениците му бил: „Бягайте от гордостта, придържайте се към смирението; не презирайте бедните; пазете се от всяко зло, от всяка завист и от спомена за неправди; прощавайте на братята си. Ходете редовно на църква и често изповядвайте греховете си на свещениците и духовните отци. Ако спазвате тези съвети, никога няма да ви изоставя.“ След това той върнал душата си на Бога. Свети Никон веднага бил почитан като светец от народа на Спарта и е смятан за закрилник на града, където мощите му се почитат и до днес.
Свети новомъченик Георги Хиоски (1897)
Той е роден от християнски родители на Хиос. Като момче е хванат да краде пъпеши от градина с няколко другари. Изправен пред турския съдия, от страх от наказание, той се съгласява да стане мюсюлманин с името Ахмед. (Това е била обичайна практика по време на Туркократия: на християнин, изправен пред съдилищата, е била предлагана свобода в замяна на приемането на исляма. Мнозина се предават.) Той се връща у дома, плачейки и оплаквайки отстъпничеството си, и родителите му го поставят (вече на десет години) на грижите на добра християнка, за да го укрепи във вярата и да го скрие от турските власти. На двадесет и една години той е сгоден за млада жена от града, но се скарал с брат ѝ, който, знаейки миналото на Георги, отива при властите и го осъжда като отстъпник от исляма. Георги е затворен и измъчван, но вместо да го сломи, мъките му засилват любовта му към Христос и той решава да даде живота си за Него. Свещениците и вярващите от града бдят целонощно, молейки се на Бог да даде смелост на Неговия нов мъченик. На разсъмване Георги бил отведен до мястото на екзекуцията, повтаряйки отново и отново имената на Господ Иисус и неговата благословена Майка. Той бил застрелян, след което обезглавен, присъединявайки се към редиците на светите мъченици.