1 Солунци 3.9-13 (Апостол)

9Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог, 10като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра! 11А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас. 12Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас, 13за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.

Лука 11.34-41 (Евангелие)

34Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; 35и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. 36Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. 37И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. 38А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. 39Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. 40Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? 41Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.

Свети отец Григорий Декаполски (842)

Той е роден в Иринопол, един от „Десетте града“ на Мала Азия. Въпреки че родителите му искали да се ожени, той приел монашески живот като млад мъж и се подвизавал в продължение на много години, живеейки в отшелничество под ръководството на мъдър духовен отец. Един ден, докато се молил, той бил отнесен в Рая и изпитал блаженството, което изкупените ще познаят при всеобщото Възкресение. Видението му се сторило само за час, но той научил от ученика си, че е бил в екстаз четири дни.

Осъзнавайки, че Врагът може да се яви като ангел на светлината и че трябва да бъдем подозрителни към привидните откровения, той потърсил съвета на своя игумен, който го успокоил и му казал да благодари на Бога, като продължи в аскетичния си труд.

Скоро му било казано чрез откровение, че трябва да излезе в света, живеейки без земен дом, за да поддържа православната вяра, която тогава била подложена на атаки от иконоборците. Той пътувал през Ефес, Константинопол, Коринт, Рим, Сицилия, Солун и отново Константинопол, работейки в защита на вярата и вършейки много чудеса. Обикновено отсядал при бедни хора, които го приветствали в домовете си, въпреки че било забранено от закона да се приема православен монах (т.е. такъв, който защитава иконите). В последните си няколко години, измъчван от болест, той се установява в Константинопол, където почива в мир през 832 г., точно преди края на иконоборството и възстановяването на Православието. От 1490 г. нетленните му мощи се намират в манастира Бистрица в Румъния, където продължават да бъдат източник на чудеса за многото поклонници, които идват да им се поклонят.

Светият ни отец Прокъл, архиепископ на Константинопол (447)

Той бил ученик и писар на Свети Йоан Златоуст. Около 426 г. е ръкоположен за епископ на Кизик, но не е могъл да заеме катедрата си, защото друг е бил незаконно избран на негово място, затова остава в Константинопол. Около 428 г. Несторий е назначен за патриарх на Константинопол и почти веднага започва да проповядва своето богохулно учение, че Света Дева не може да се нарича Богородица, „Богоносец“, а само Христос, „Христоносец“. Прокъл се съпротивлява категорично на това учение, като веднъж изнася проповед в присъствието на еретическия патриарх, защитавайки православното учение за Богородица. Прокъл е издигнат на трона на патриарх на Константинопол през 434 г., след като Несторий е свален от длъжност и православното учение е ясно провъзгласено на Вселенски събор. Именно Прокъл убеждава император Теодосий Млади да върне светите мощи на неговия учител Свети Йоан Златоуст в Константинопол и ги приема при триумфалното им завръщане в града. Той починал в мир през 447 г.