Православен  Календар

02 Ноември 1984
Петък от 21-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченик Акиндин Персийски и други
  • Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Библейски четива (Синодален превод)

Колосяни 2.1-7 (Апостол)

1Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично, 2за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа, 3в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието. 4А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи; 5защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа. 6Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него, 7вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.

Лука 9.12-18 (Евангелие)

12А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място. 13Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. 14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет. 15И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат. 16А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша. 18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?

Жития на светиите

Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Ациндинус, Пегасиус и Анемподистус били придворни на персийския цар Шапур II. Когато царът започнал жестоко преследване на християните, тримата се оттеглили от двора в частна къща и, без да се страхуват за собствената си безопасност, открито призовавали събратята си християни да останат твърди във вярата си. Заради това те били арестувани и доведени пред бившия си господар, който ги подложил на много жестоки мъчения, от които те излезли чудесно невредими. Виждайки това, един от войниците на царя, на име Афтоний, приел вярата и бил незабавно обезглавен. Бившите придворни били подложени на по-нататъшни мъчения, но единственият им ефект бил да убедят Елпидофор, изтъкнат благородник, и седем хиляди други персийци да повярват в Христос. Всички бяха обезглавени, но не преди да приемат светото кръщение. Изпитанията на тримата продължиха, но отново те бяха запазени, и дори майката на царя беше доведена до истинската вяра. Накрая те бяха убити (разказът не казва как), получавайки венеца на мъченичеството заедно с майката на царя и двадесет и осем други.

⚠ Съобщи за неточност