2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Светите апостоли от Седемдесетте Олимп, Родион, Ераст, Сосипатер и Кварт

Всички тези апостоли са били сред Седемдесетте и всички са споменати от св. Павел в Посланието към римляните 16. Светиите Олимп и Родион последвали св. Петър в Рим и били обезглавени при Нерон около 54 г.

Останалите трима починаха в мир, след като служиха на Църквата като епископи: Св. Сосипатер като епископ на Икония; Св. Ераст (описан от Св. Павел като градски съкровищник на Коринт) като епископ на Панеас (Кесария Филиппова); Св. Кварт като епископ на Бейрут. Казват, че Кварт е обърнал повечето граждани на Бейрут към вярата в Христос преди смъртта си.

Преподобни отец Арсений Кападокийски, Чудотворец (1924)

„Кападокия (в Източна Турция) е почти лишена от християни сега, но през 1840 г., когато Свети Арсений е роден там, все още е имало жизнени православни общности. Той става монах и е изпратен в родния си град Фараса, за да служи на хората. Той става известен като могъщ ходатай пред Бога, молейки се за всички, които идват при него, мюсюлмани, както и християни. Неговите безбройни чудеса на изцеление стават известни в цяла Кападокия; тези, които не могат да дойдат да го видят, понякога му изпращат дрехи, за да се моли над тях. Той става известен като Хаджиефендис, мюсюлмански почетен термин за поклонници, защото прави поклонение в Светата земя пеша на всеки десет години. Той никога не приема никакви подаръци в замяна на своите молитви и изцеления, казвайки: „Нашата вяра не се продава!“

„Той криеше светостта си, доколкото можеше, под груба и остра външност. Ако някой изразеше възхищение от него, той отговаряше: „Значи мислиш, че съм светец? Аз съм просто грешник, по-лош от теб. Не виждаш ли, че дори губя самообладание? Чудесата, които виждаш, са извършени от Христос. Не правя нищо повече, освен да вдигам ръце и да Му се моля.“ Но както казва Писанието, молитвите на праведния човек могат много и когато Свети Арсений вдигаше ръце, често следваха чудеса.“

„Той живееше в малка килия с пръстен под, постеше често и имаше навика да се затваря в килията си поне за два цели дни всяка седмица, за да се посвети изцяло на молитва.“

„Отец Арсений предсказал изгонването на гърците от Мала Азия, преди то да се случи, и организирал паството си за заминаване. Когато заповедта за изгонване дошла през 1924 г., възрастният светец повел своите верни на 400-километрово пътешествие през Турция пеша. Той предсказал, че ще живее само четиридесет дни след като стигне до Гърция, и това се сбъднало. Последните му думи били: „Душата, душата, грижете се за нея повече от плътта, която ще се върне в земята и ще бъде изядена от червеи!“ Два дни по-късно, на 10 ноември 1924 г., той починал в мир на осемдесет и три години. От 1970 г. насам много явления и чудеса са се случили близо до светите му мощи, които се намират в манастира Суроти близо до Солун. Той бил официално прославен от Константинополската патриаршия през 1986 г.“

— Източник: Православна енория „Свети Йоан Кронщатски“ (Великобритания)

Основният източник за живота на Свети Арсений е „Свети Арсений Кападокийски“, съставен от старец Паисий от Света гора, който е бил кръстен като бебе от светеца.