Филипяни 1.1-7 (Апостол)
1Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, - до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:
2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
4(като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)
5именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,
6като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,
7както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.
Лука 4.37-44 (Евангелие)
37И се разнесе слух за Него по всички околни места.
38След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
39Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
40А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
41Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
42А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
43Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
44И проповядваше в синагогите галилейски.