1 Коринтяни 15.39-45 (Апостол)

39Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата. 40Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; 41един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. 42Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; 43сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; 44сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. 45Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.

Лука 4.31-36 (Евангелие)

31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. 32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. 33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: 34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. 35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. 36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

Светите мъченици Карп и Папил, заедно с Агатодор и Агатоника (251)

Свети Карп беше епископ на Тиатира, а Папил – негов дякон. По времето на император Деций и двамата бяха арестувани като християни и подложени на мъчения. Агатодор, техният слуга, и Агатоника, сестрата на Папил, доброволно ги последваха и също изповядаха Христос. След много страдания и четиримата бяха обезглавени.

Света мъченица Злата (Хрисе) (1796)

„Родена в село Слатина в Меглинския край [на България], в семейство на бедни селяни, които имали още три дъщери, Света Злата била кротка и набожна девойка, мъдра с Христовата мъдрост и златна („злата“ означава „злато“) не само по име, но и в своето богобоязливо сърце. Когато един ден Злата излязла да набере вода, няколко безсрамни турци я хванали и я отвели в дома си. Когато един от тях я принуди да приеме исляма и да стане негова съпруга, Злата отговори безстрашно: „Вярвам в Христос и познавам само Него като моя младоженец; никога няма да Го отрека, дори и да ме подложите на хиляди мъчения и да ме разкъсате на парчета.“ Тогава пристигнаха родителите и сестрите ѝ и ѝ казаха: „О, дъще наша, помилуй себе си и нас. Отречи се публично от Христос, за да можем всички да бъдем щастливи. Христос е милостив; Той ще прости греха ти, извършен под натиска на живота.“ Бедните й родители и роднини плакаха горчиво. Но героичната душа на Злата не се поддаде на дяволското изкушение. Тя отговори на родителите си: „Когато ме принуждавате да се отрека от Христос, истинския Бог, вие вече не сте ми родители или сестри; аз имам Господ Иисус Христос за баща, Божията Майка за майка, а за братя и сестри – светиите.“ Тогава турците я хвърлиха в затвора, където тя лежа три месеца, и всеки ден я извеждаха и я биеха с камшици, докато кръвта ѝ се лееше на земята. Накрая я обесиха с главата надолу и запалиха огън, за да я задушат с дима. Но Бог беше със Злата и й даде сила в страданията й. Накрая я обесиха на дърво и я нарязаха на малки парчета. Така тази мъченица-девица предаде душата си в Божиите ръце и влезе в царството на Рая през 1796 г. Части от мощите й бяха отнесени от християни в домовете им, за да им носят благословение.“ (Пролог)

-- -