Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Тимотей 1.15-17 (Апостол)

15Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. 16Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. 17А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.

Лука 18.35-43 (Евангелие)

35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Пренасяне на мощите на Свети Игнатий Антиохийски (107)

За живота му вижте 20 декември.

След мъченическата му смърт, погълнат от диви зверове в амфитеатъра в Рим, останали само няколко кости. Тези скъпоценни мощи били събрани от вярващите, които ги отнесли обратно в Антиохия, където били посрещнати с радост от бившата му паства.

Свети Андрей Рубльов, иконописец (1430)

Мнозина го считат за най-великия иконописец на всички времена, а неговата „Света Троица“ – за най-красивата икона. За живота му се знае много малко. Роден е около 1360 г. и вероятно е учил при византийския иконописец Теофан Гръцки. Известно е, че е създал икони за катедралата „Благовещение“ в Москва и катедралата „Успение“ във Владимир. Той създава силно духовен и характерно руски иконографски стил, който определя стандартите в руската иконография за векове напред. Твърди се, че е познавал Свети Сергий Радонежки (5 юли). В последните години от живота си става монах.

Светият ни отец Афрахат Персиец (IV в.)

Той произхождал от езическата персийска аристокрация, но се обърнал към вярата в Христос и напуснал дома си, за да отиде в християнския град Едеса, където бил кръстен. По-късно се преместил в Антиохия, където живял в молитва и аскетизъм на кратко разстояние от града. Ял само малко хляб, докато не станал много стар, когато добавил към храната си и малко зеленчуци. Въпреки че знаел много малко гръцки, Светият Дух му дал сила да спечели много новоповярвали за Христос и да опровергае учените ариански еретици, които смущавали Църквата в Антиохия.

Когато Афрахат научил, че арианският император Валент преследва Христовата Църква, той се преместил в града, за да подкрепи истинската вяра. Един ден самият император срещнал Афрахат на градския площад и го попитал защо е напуснал уединението си и е дошъл в Антиохия. Светецът отговорил: „Кажи ми: ако бях девица у дома в уединената си стая и видях някой да запалва къщата на баща ми, не би ли ми посъветвал да гася пожара възможно най-бързо? Това е, което правя сега, защото Църквата, къщата на небесния Отец, гори в огъня, който ти си запалил!“ Един от придворните на императора заплаши Афрахат със смърт за тази дързост; но самият придворен по-късно загина, удави се, докато загряваше вода за банята на императора. Това накара императора да се уплаши да преследва светеца, който продължи да проповядва истинската вяра и да върши много чудеса. Той почина в мир.

Почиване на блажения отец Димитриос Гагастатис (1975)

Въпреки че все още не е официално канонизиран за светец на Църквата, отец Димитриос е широко почитан в Гърция и в чужбина. Животът му е вдъхновяващ пример за възможността за велика святост за онези, които живеят в света: обикновен женен енорийски свещеник, той прекара четиридесет и две години в служба на енорията от детството си и имаше девет дъщери. Той беше духовно дете на стареца Амфилохий от Патмос и на свой ред стана духовен баща на мнозина. Биографията му описва последните му години по следния начин: „На 1 октомври 1973 г. той подаде оставка по здравословни причини. Оттогава остана затворен в дома си, живеейки като светец с непрестанна молитва, прославяйки и благодарейки на Бога за изпитанието на болестта си. Той предаде святата си душа в ръцете на живия Бог на 29 януари 1975 г. в мир.“

За повече информация за Папа-Димитри прочетете тази биографична скица.