Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Свещеномъченик Вавилас, епископ на Антиохия, и събратята му (251)

Той беше архиепископ на Антиохия по времето на нечестивия император Нумериан. Веднъж императорът дойде в Антиохия и се опита да влезе в църквата, където служеше Вавилас. Достигайки до вратата, архиепископът забранил на императора, като езичник и проливащ невинна кръв, да влезе в дома, където се почиташе Истинският Бог. Оттегляйки се с унижение, императорът решил да си отмъсти. Скоро след това той хвърлил Бабилас в затвора заедно с няколко християнски деца. Бабилас бил принуден да гледа обезглавяването на всяко от децата. След като ги окуражил, той се подчинил на обезглавяване. По собствено желание бил погребан с веригите, с които бил окован.

След установяването на християнството в Римската империя император Гал построил църква в чест на Вавилас близо до мястото на храма на Аполон в Дафне, извън Антиохия. (Това беше мястото, където според езическата легенда девицата Дафне беше превърната в дърво, за да избяга от похотта на Аполон). Когато Юлиан Отстъпникът дойде в Антиохия през 362 г., за да се консултира с известното там оракуло, той откри, че оракулото е било лишено от силата си поради присъствието на християнска църква наблизо. Той нареди мощите на Свети Вавилас да бъдат изкопани и преместени от църквата. Веднага след като това беше направено, мълния разруши храма на Аполон, който Юлиан не се осмели да възстанови. Свети Йоан Златоуст, тогава архиепископ на Антиохия, изнесе проповед за тези събития в рамките на едно поколение след тяхното настъпване.

Светият пророк Мойсей, който видя Бога.

Какво можем да кажем за Мойсей? За неговата STORY прочетете книгите от Стария Завет „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. Църквата го счита за автор на Петокнижието или Тората, първите пет книги от Стария Завет.

Св. Йоан Мавропос, митрополит на Еухаита (1100)

Той е най-известен с ролята си в установяването на Синаксиса на Св. Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (виж 30 януари). Трите свети йерарси му се явили и му разкрили, че и тримата са обединени и еднакво почитани на небето, като по този начин разсеяли духа на раздора, който смущавал Константинопол. Той е автор на Канона към Най-сладкия Иисус и Канона към Ангела-пазител, които се срещат в много молитвеници. Починал е в мир. Мавропос е прякор, означаващ „Чернокрак“.

Почитан е на 14 юни по славянския календар.

Света Хермиона, дъщеря на апостол Филип (I в.)

Тя е една от четирите дъщери на апостол Филип Диакон (11 октомври). Както четем в Деянията на апостолите (21:8), и четирите са били девици и пророчици. Славата ѝ като пророчица и извършителка на чудотворни изцеления привлича вниманието на император Адриан, под чийто трибунал тя била жестоко измъчвана. Пише се, че през цялото време на мъченията единствените звуци, излизали от устните ѝ, били стихове от Псалмите. Накрая тя била осъдена на смърт; когато палачите вдигнали меча, за да я обезглавят, те били поразени от парализа, но Света Ермиона ги изцелила с молитвата си. При това палачите повярвали в Христа и сложили меча. Света Ермиона била погребана в Ефес.

Преподобен Антимос Сляпият, Новият Аскет (1782)

Роден е на остров Кефалония през 1727 г. с името Атанасиос Куруклис. На седемгодишна възраст ослепява вследствие на едра шарка. Набожната му майка се моли за изцелението му и моли своя свещеник да отслужи четиридесет литургии за изцелението на сина й. По време на четиридесетата литургия, когато свещеникът казва „В страх от Бога и с вяра и любов приближете се“, Атанасий извика, че вижда одеждите и потира на свещеника. Той беше възвърнал зрението на дясното си око. За известно време той последва професията на баща си като моряк, но след това се посвети на монашеския живот, приемайки името Антимос. В един момент той отново ослепя и скоро след това имаше видение: той се молеше за възстановяване на зрението си пред икона на Богородица, когато се появиха двама млади мъже в лъчезарни одежди и го заведоха при самата Божия Майка, която му каза: „Тръгни си, защото непрестанната ти молитва да възстановя зрението ти не ти е от полза.“ Но двамата млади мъже се застъпиха за него и Богородица каза: „Антимос, заради голямата ти набожност и многото молитви ще ти възстановя частично зрението, но не забравяй, че като придобиеш временното зрение, можеш да загубиш вечното.“ След това, макар Антимос да беше почти напълно сляп, той можеше да различава неясно очертанията на предметите; но в замяна му беше дарен дарът на духовното прозрение и той беше способен да предсказва бъдещето и да нарича по име хора, които никога не беше срещал.

Свети Антимос беше на около двадесет години, когато влезе в монашеския живот, и за известно време живееше на Атон. Въпреки слепотата си, той се посвети на мисионерска дейност, която го отведе из цялата гръцка суша и островите. Пътувайки от място на място, той проповядваше Евангелието, изцеляваше болните, основава няколко манастира. Веднъж възвърна зрението на една сляпа жена чрез молитвите си, въпреки че самият той остана сляп през целия си живот. По време на своите удивителни дела той поддържаше живот на най-строг аскетизъм, ядеше малко, спеше върху дъска или на пода.

През 1782 г., по време на едно от многото си морски пътувания, той казал на моряците да променят курса към Кефалония, като казал: „Божията воля не е да се занимавам с [мисията, която беше предприел], а да се върна и да умра в манастира си.“ При завръщането си той се разболял и повикал духовните си деца при себе си. „ Деца мои, дойде часът да отида там, където Господ е определил. Смъртта е обща съдба за всички нас и няма от какво да се страхуваме. Важно е по-скоро да направите всичко възможно, за да спазите обетите си и монашеските си обети. Единственото необходимо в този живот е да угаждате на Бога и да спасите душите си. ’ Като каза това, той заспа в мир, на възраст от петдесет и четири години. Той бе прославен като светец през 1976 г.

Забележка: Понякога се казва, че отслужването на Божествени литургии за специални намерения е „неправославно“. Примерът с майката на Св. Антимос показва, че тази практика е както традиционна, така и ефективна.

Свети новомученик Горазд, епископ на Словакия и Чехия (1942) (22 август по стария календар)

Роден е през 1879 г. в Моравия и е кръстен Матю Павлик. Става римокатолически свещеник, активен в движението за реформа в Римокатолическата църква. Когато Чехословакия става независима държава през 1919 г., около 800 000 християни, включително отец Матей, се обърнаха към епископ Доситей от Сръбската православна патриаршия с молба да бъдат приети в православната вяра. Отец Матей беше приет в Църквата през 1920 г.; година по-късно беше ръкоположен за епископ на православните в Моравия и Силезия от сръбския патриарх Димитрий и беше кръстен на свети Горазд, ученик на Св. Методий (27 юли). Въпреки че много от първоначалните лидери на „реформата“ се отвърнаха, считайки изискванията на православието за твърде трудни, епископ Горазд работи усърдно за възстановяването на православието в Чехословакия: той основава единадесет енории, превежда богослуженията на чешки език и издава чешка молитвена книга.

По време на Втората световна война двама свещеници от православния катедрален храм в Прага бяха арестувани, защото част от чешкото съпротивително движение беше намерило убежище в катедралата. Беше ясно, че нацистите планират репресии срещу цялата Православна църква. Епископ Горазд се предаде на нацистите и, за да спаси свещениците си, пое пълна отговорност за събитията в катедралата. Той беше арестуван, измъчван и накрая разстрелян на 4 септември 1942 г. (22 август по стария календар). Въпреки неговата безкористна жертва, Православната църква е жестоко преследвана от нацистите: всички църкви са затворени, а свещениците са изпратени в концентрационни лагери в Германия.

Свети Горазд е канонизиран от Сръбската църква през 1961 г. и от Константинополската патриаршия през 1987 г.