Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)

13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; 14всичко у вас да става с любов. 15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; 16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. 17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, 18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. 19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. 20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. 21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. 22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. 23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, 24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Сергий)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 21.33-42 (Евангелие)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Сергий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Нашата праведна майка Евфросиния (ок. 445)

Тя беше дъщеря на богат християнин, Пафнутий, който заедно със съпругата си възпита Евфросиния в благочестие. Нежелаеща да се омъжи, тя тайно избягала от дома си и богатството му, облякла се в мъжки дрехи и влязла в манастир под името Смарагдус. Там тя живяла в аскетизъм в продължение на тридесет и осем години. Тя разкрила самоличността си едва на смъртния си одър. Баща ѝ Пафнутий станал монах в същия манастир и починал десет години след дъщеря си.

Нашият Свети Отец Сергий от Радонеж (1392)

„Нашият праведен Отец Сергий е роден в Ростов, северно от Москва, около 1314 г. Кръстен с името Вартоломей, той е отгледан в Радонеж, а при смъртта на родителите си се оттеглил в пустинята, за да стане монах. Забележително е, че без да е преминал обучение в манастир, той притежавал такава духовна величина, че бил способен да поеме опасния отшелнически живот от самото начало, без да изпадне в заблуда или отчаяние. Когато с мъжество издържал лишенията на уединения живот, към него започнали да идват други монаси, за които той бил избран за игумен против волята си. По съвет на Филотей, патриарх на Константинопол, той организирал монасите си според общежителния живот, като възложи задължения на всеки. Докато Антоний и Теодосий Киевски, както и другите праведни отци преди Сергий, бяха основали манастирите си близо до градовете, Сергий беше водачът и светлината на онези, които се оттеглиха далеч в пустинята, и по неговия пример непознатите гори на северна Русия бяха заселени от монаси. Когато великият княз Димитрий Донской се готвел да излезе на бой срещу нахлуващите татари, той първо потърсил благословията на Свети Сергий, чрез чиито молитви постигнал победа. Свети Сергий се отличавал с най-висшите добродетели на Христоподобното смирение и пламенната любов към Бога и ближния, и получил дара да върши чудеса, да изгонва демони и да води душите към спасение. Когато служеше Божествената литургия, ангел му служеше видимо; той получи и благословията да бъде посетен от Пресветата Богородица заедно с апостолите Петър и Йоан. Той се присъедини към своите отци на 25 септември 1392 г. При откриването на светите му мощи на 5 юли 1422 г. тялото и одеждите му бяха намерени благоуханни и нетленни. Житието му е написано от монаха Епифаний, който го е познавал. (Велики Хорологион)

Помен за Голямото земетресение в Константинопол (447) и Чудото на Трисагион

По време на царуването на император Теофил град Константинопол беше разтърсван от земетресения в продължение на почти четири месеца. Императорът, патриарх Прокъл и народът се събраха в боса процесия, за да се молят на Бога за тяхната безопасност. Докато бяха събрани, трусовете се усилиха драстично и едно момче беше възнесено в небето пред погледите на хората, които уплашени извикаха: „Кирие елеисон!“ Когато момчето слезе от небесата, то каза, че е било сред хор от ангели, които пееха „Свят Боже, Свят Могъщи, Свят Безсмъртни, помилуй ни!”, и че глас му е заповядал да каже на патриарха, че хората трябва да се молят на Бога по този начин. Патриархът нареди на хората да пеят този химн, след което земята спря да се тресе и детето умря.

Императрица Пулхерия (10 септември) помолила патриарха да разпореди този химн да се пее отсега нататък в Божествената литургия, както се пее и днес.

Преподобна Досифея, отшелничка от Киевските пещери (1776)

Тя е родена в семейство на земеделски аристократи от провинция Риазан през 1721 г. Името ѝ в светския живот не е записано. По-голямата част от детството ѝ е прекарала под грижите на баба си, монахинята Порфирия, от която е придобила любов към аскетичния живот. Когато Порфирия приела великата схема, детето се върнало у дома, но продължило да живее колкото може по-близо до монашеския живот. Родителите й искали да я омъжат възможно най-скоро, но тя осуетила плановете им, като напуснала дома на петнадесетгодишна възраст, облечена като селско момче и наричаща себе си Доситей. В този облик тя влязла в Лаврата на Свети Сергий. Три години по-късно тя избяга, за да избегне разкриването от родителите си, и отиде в Киевската лавра. Там я отпратиха, тъй като нямаше паспорт; затова тя започна отшелнически живот в пещера близо до Китайевския скит, хранейки се само с хляб, вода и няколко диви растения. Скоро дарбите ѝ за пророчество стават известни и съветите на „Доситей Отшелникът“ се търсят от много вярващи. Тя говорела на многобройните си посетители през малък прозорец, който не им позволявал да видят лицето ѝ. Императрица Елизавета я посетила през 1744 г. и по нейна молба „Доситей“ получил монашеско пострижение. Когато младият Прохор Мошнин — който един ден ще стане известен като Свети Серафим от Саров (2 януари) — я посещава, тя предвижда неговото свято бъдеще, благославя го и го насочва към Саровския манастир, като му дава наставление да практикува непрестанно Иисусовата молитва.

По-късно отшелническият живот е забранен в Русия с императорски указ, затова „Доситей“ се преместил в Киевско-Печерската лавра, а след това в отдалечена килия в Китайската скита. Когато разбрала, че часът на смъртта й наближава, тя напуснала килията си и поздравила братята от скитата. На следващия ден я намерили на колене в килията си пред икона, с лист хартия в ръка, на който пишело „Тялото ми е готово за погребение. Моля ви, не го докосвайте и го погребете по обичайния начин.“ Едва при подготовката за погребението й се откри, че тя е жена. „Доситей Отшелникът“ се счита за един от възродителите на православната хесихастката традиция в Русия, където тя беше почти забравена дори сред монасите.