2 Коринтяни 11.5-21 (Апостол)

5Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; 6ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. 7Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? 8Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, 9защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. 10По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. 11А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, 12за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. 13Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. 16Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. 17Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. 18Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: 20вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. 21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Предтеча)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Марк 4.1-9 (Евангелие)

1И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. 2И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: 3слушайте: ето, излезе сеяч да сее; 4и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; 6а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. 8И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. 9И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

Лука 1.5-25 (Евангелие, Предтеча)

5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - 11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Зачатие на Йоан Кръстител

„На този ден се празнуват Божията милост, Неговото чудно дело и Неговата мъдрост: милостта Му към благочестивите и праведни родители на Свети Йоан, възрастните Захария и Елисавета, които цял живот бяха молили за дете от Бога; чудото на зачатието на Йоан в престарялата утроба на Елисавета; и мъдростта на Божията провидение за спасението на човека.“ (Пролог) STORYта за зачатието на Кръстителя е разказана в първата глава от Евангелието на Свети Лука.

Света мъченица Ираида (Райс) от Александрия (308)

Тя била египетска девица, наричана по различни начини – Ираида, Райс и Райда. Един ден, докато черпела вода от кладенец близо до морето, тя видяла кораб, натоварен с християни, които били отвеждани от езическите си преследвачи към мъчения и смърт. По Божията благодат Ираида била обзета от желание да пострада за Господа. Тя отишла до кораба, признала се за християнка и веднага била взета в плен заедно с останалите слуги на Христос. Всички били отведени в египетския град Антинополис, където Ираида била първата от групата, която била обезглавена.

Новомученик Йоан от Епир (1814)

Той е роден от мюсюлмански родители в Коница, Албания — древната област Епир. Баща му е бил виден владетел сред мюсюлманите и член на суфийския орден, наричан понякога дервиши, мистична ислямска секта. Самият Йоан става виден суфи и се установява в Йоанина. Въпреки че не е християнин, той се вслушва в съвестта си и води трезвен и молитвен живот.

С течение на времето той все повече се привлича от християнската вяра и в крайна сметка моли да бъде кръстен. Никой християнин в неговия регион не се осмели да го кръсти, знаейки репресиите, които щяха да последват. Затова Йоан се пресели в Итака, беше кръстен и се засели там в село, наречено Ксиромерон, където се ожени и живееше като обикновен селянин. През 1813 г. бащата на Йоан по някакъв начин разбра къде се намира той и че е станал християнин. Той изпрати двама суфити да го върнат и да го върнат към мюсюлманската вяра. Поради това османските власти в Итака разбраха кой е той и го изправиха пред съдия. На всеки въпрос на съдията Йоан отговаряше само: „Аз съм християнин и се казвам Йоан.“

Осъзнавайки, че никакво убеждаване или принуда няма да го разколебаят, властите решиха да го обезглавят. По време на екзекуцията, тъй като не му развързаха ръцете, за да може да направи кръстния знак, Йоан извика: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“ С тези думи той се предаде на мъченическа смърт. Турците имаха намерение да оставят тялото му на кучетата, но благочестиви християни го взеха и тайно му устроили почетно погребение.