Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
1Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; 2чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. 3Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, 4че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, 5и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; 6после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 7после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 8а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. 9Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. 10Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
16И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? 17А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. 18Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; 19почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. 20Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? 21Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. 22Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; 24и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 25Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? 26А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
„От младостта си той се посвети на Христос с цялото си сърце, освобождавайки се от две тежки бремена: бремето на богатството и бремето на плътта. От първото се освободи, като раздаде всичките си имоти на бедните и нуждаещите се, а от второто – чрез строг пост. Така той изцели себе си и беше способен да изцелява другите. Безстрастен и изпълнен с благодатта на Светия Дух, Еумениус сияеше с блясък, който не можеше да бъде скрит, както е писано: „ Град, разположен на хълм, не може да се скрие“ (Мат. 5:14), и така свети Еумениус не можеше да се скрие от света. Като го видяха, хората го избраха за свой епископ в Гортина. Като епископ той пасеше Христовото стадо като добър пастир. Той беше баща за бедните, богатство за нуждаещите се, утеха за наскърбените, изцеление за болните и чудотворец -творец. Той извършил много чудеса чрез молитвите си: убил отровна змия, изгонил демони, изцелил много болни и направил това не само в родния си град, но и в Рим и в Тебаида. В Тебаида той донесъл дъжд от Бога във време на суша и там накрая завършил земния си път и влязъл във вечното присъствие на своя Господ. Той живял и творил през VII век.” (Пролог)
Тя живяла по времето на император Адриан в град Промисея във Фригия. Въпреки че била християнка, тя била робиня на езически благородник на име Тертул. За да отпразнува рождения ден на сина си, Тертул заповядал на цялото си домакинство да отиде в езически храм и да принесе жертва на идолите; но Ариадна останала у дома, молейки се на единствения истински Бог. Това разярило Тертул, който я пребил, хвърлил я в затвора, а след това я изгонил от дома си. Той бързо променил решението си и изпратил слугите си да я върнат. Когато Ариадна видяла, че преследвачите й се приближават, тя коленичила до голям камък и се помолила. Камъкът се разцепил и я скрил. В този момент Синаксарионът разказва, че около камъка се появиха ангели, носещи копия, и прогониха преследвачите ѝ. Прологът разказва, че слугите, неспособни да намерят Ариадна, се скараха помежду си, стигнаха до сбиване и загинаха един от ръцете на друг.