Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 2.6-9
(Апостол, Събота преди Въздвижение)
6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
1 Коринтяни 1.3-9 (Апостол)
3благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
9Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
Матей 10.37-11.1
(Евангелие, Събота преди Въздвижение)
37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.
42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
Матей 19.3-12 (Евангелие)
3И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
4Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
5"затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?
6Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
8Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
9Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
10Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
11А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
12защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.