26 Август 1983
Петък от 9-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченици Адриан и Наталия
Владимирска икона
Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.26-40 (Апостол)

26И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука. 27Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. 28Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; 30но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. 31Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. 32И пророчески духове се покоряват на пророци; 33защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. 34Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. 35Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. 36Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? 37Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. 38А който не разбира, нека не разбира. 39И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. 40Всичко да става с приличие и ред.

Матей 21.12-14, 17-20 (Евангелие)

12И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

Жития на светиите

Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)

„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)

Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)

Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.