Православен  Календар

19 Август 1983
Петък от 8-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

  • Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
  • Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 11.8-22 (Апостол)

8Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. 11Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. 12Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? 14Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? 15Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. 16Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. 17А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. 18Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. 19Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. 20Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; 21защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. 22Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.

Матей 17.10-18 (Евангелие)

10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност