Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Свети царски мъченици руски: цар Николай II, царица Александра, престолонаследник Алексей и великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия, и загиналите с тях (1918 г.).

„Цар Николай II е син на Александър III, починал в обятията на Свети Йоан Кронщадски. Възпитан в благочестие, цар Николай винаги се е стремял да управлява в дух, съобразен с предписанията на Православието и най-добрите традиции на своята нация. Царица Александра, внучка на английската кралица Виктория и обърната от лутеранството, е била известна със своето благочестие и състрадание към бедните и страдащите. Петте им деца са били обичани от всички заради тяхната доброта, скромност и простота.“

„По време на политическите сътресения през 1917 г. цар Николай безкористно абдикира от трона за това, което вярваше, че е доброто на страната му. Въпреки че абдикира доброволно, революционерите поставят него и семейството му под домашен арест, след което ги изпращат под стража в Тоболск и накрая в Екатеринбург. Писмо, написано от Тоболск от великата княгиня Олга, най-голямото от децата, показва благородството на душата им. Тя пише: „Баща ми моли да предам на всички, които са му останали верни... че не трябва да си отмъщават заради него, защото той е простил на всички и се моли за всички тях. Нито пък трябва да си отмъщават. По-скоро трябва да помнят, че това зло, което сега е налице в света, ще стане още по-силно, но че злото няма да победи злото, а само любовта ще го направи.“

„След като издържаха шестнадесет месеца затвор, лишения и унижения с християнско търпение, което трогна дори похитителите им, те и онези, които бяха с тях, получиха мъченическите си венци, когато бяха застреляни и намушкани до смърт в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург през 1918 г.

„Заедно с тях се почитат и онези, които вярно са им служили и са били убити с тях или заради тях…“ (Великият часовник)

Свети Андрей, архиепископ на Крит (720?)

Той е роден в Дамаск от християнски родители. Той е бил ням до седемгодишна възраст, когато получава дар слово след приемане на Свето Причастие. Постриган за монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, служи на Йерусалимския патриарх, след това става дякон във Великата църква в Константинопол и накрая е посветен на архиепископ на Крит. Присъства на Шестия Вселенски събор. Сведенията за датата на кончината му варират от 712 до 740 г.

Той е най-известен като композитор на Великия канон, изпълняван през първата и петата седмица на Великия пост.

Света Марта, майка на Свети Симеон Чудногорски (551)

Тя била пример за християнски семеен живот: ставала в полунощ за молитва, давала безрезервно на нуждаещите се и родила и отгледала свети Симеон Чудногорски (24 май). Предвидяла часа на смъртта си, тя починала мирно през 551 г. и била погребана близо до стълба на сина си Симеон. След смъртта си тя се явявала многократно, за да поучава и да лекува болни. Прологът разказва следната STORY. След погребението ѝ игуменът на монашеската общност на Свети Симеон държал лампа запалена на гроба ѝ, с намерението тя да гори вечно. Но след известно време монасите се разболели и позволили лампата да угасне. Игуменът се разболял и му се явила Света Марта и казала: „Защо не палиш лампата на гроба ми? Знай, че светлината на твоите свещи не е нужна на мен, защото Бог ме е направил достоен за вечната Си небесна светлина, но е нужна на теб. Когато палиш лампа на гроба ми, ти ме подтикваш да се моля на Господа за теб.“

Свети Андрей (Рубльов), иконограф (1430 г.)

Неговата икона „Света Троица“ на Гостоприемството на Авраам понякога е наричана най-съвършено изпълнената от всички икони. Вижте 29 януари.