Римляни 15.17-29 (Апостол)

17И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". 22Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

Матей 12.46-13.3 (Евангелие)

46И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. 47И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. 48А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? 49И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; 50защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

Светите седемдесет апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Парменас

Те са споменати по име в Деяния 6:5. Св. Прохор стана епископ на Никомедия и почина в мир. Св. Никанор беше убит с камъни в Ерусалим. Св. Тимон стана епископ на Бостра в Арабия и завърши живота си като мъченик, изгорен на клада от езичниците. Св. Парменас почина в мир в Ерусалим.

Света Ирина, игуменка на манастира „Хрисовалант“ (912)

„Света Ирина, родом от Кападокия, живяла през IX век. Поради своята голяма красота и добродетел тя била доведена в Константинопол като бъдеща невеста на младия император Михаил (8422–867); обаче, както предсказал Свети Йоаникий Велики, Божията воля беше тя да облече монашеската одежда. Тя блестеше в велики аскетични подвизи и претърпяваше много нападения от демоните; докато беше още послушница, тя достигна практиката на Свети Арсений Велики, да се моли цяла нощ с ръце, протегнати към Небето (виж 8 май). Бог показа велики знамения и чудеса в нея и тя стана игуменка на манастира „Хрисоваланту“. Тя получи дара на ясновидството и познаваше мислите на всички, които идваха при нея. Тя се яви в видение на царя и го смъмри за това, че несправедливо е затворил благородник, който е бил несправедливо обвинен. Чрез един моряк от Патмос, на когото се беше явил, Свети Йоан Богослов й изпрати ароматни и чудни ябълки от Рая. Тя почина на 103-годишна възраст, запазвайки младежката красота на лицето си. След нейното почиване, до днес чрез нея са извършени безброй чудесни изцеления.” (Велики Хорологион)