Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Света Евфимия се почита на 16 септември; днес почитаме чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия Вселенски събор. След дълги дебати и липса на напредък между защитниците на Православието и привържениците на монофизитската ерес, двете страни се съгласиха всяка да напише своето различно определение на вярата в две отделни книги и да помолят Бога да им покаже истината. Те поставиха двете книги в шкафа, съдържащ мощите на Света Евфимия, запечатаха шкафа и си тръгнаха. След три дни на непрестанно бдение и молитви, те отвориха реликвария в присъствието на императора и намериха монофизитската книга под краката на Светата, а православната книга в дясната ѝ ръка.

Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).

„Света Олга, прочута с мъдростта и трезвостта си, в младостта си стана съпруга на Игор, великия княз на Киев, който управляваше през Х век. След смъртта на съпруга си тя сама управляваше умело и накрая се реши да приеме християнската вяра. Тя пътува до Константинопол, за да приеме Светото кръщение. Императорът, виждайки външната ѝ красота и вътрешната ѝ величие, я помоли да се омъжи за него. Тя отговори, че не може да направи това, преди да бъде кръстена; освен това го помоли да ѝ бъде кръстник при кръщелния купел, на което той се съгласи. След като беше кръстена (получавайки името Елена), императорът повтори предложението си за брак. Тя отговорила, че сега той е нейният баща чрез Светото кръщение и че дори сред езичниците не се е чувало мъж да се жени за дъщеря си. Приемайки с достойнство, че е бил надхитрен от нея, той я изпратил обратно в земята й със свещеници, свещени текстове и свети икони. Въпреки че синът й Светослав останал езичник, тя засяла семето на вярата във внука си Владимир (виж 15 юли). Тя починала в мир през 969 г.” (Велики Хорологион)

Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)

Тези двама мъченици не са били роднини, но историите им са сходни. И двамата са били християни, които приели исляма в ранна възраст под турско владичество. По-късно и двамата се покаяли и, след като изтърпели покаяние, решили да се върнат на мястото на своето отстъпничество и да приемат мъченичеството. И двамата се представили пред турците, провъзгласили християнската си вяра и били обезглавени според ислямския закон.

Свети Никодим не само е приел исляма, но е принудил и семейството си да направи същото. Един от синовете му е избягал на Светата Гора и е станал монах. Бащата го е преследвал там, но е бил подтикнат към покаяние от святостта на мястото и сам е станал монах. След три години покаяние той е решил да се върне у дома в Албания и да приеме мъченичеството си.

Свети Нектарий се е обърнал към исляма (Прологът казва, че под натиск) на седемнадесетгодишна възраст. Когато майка му го видя облечен като турчин, тя извика: „Махни се от мен! Не те познавам. Аз те родих като християнин, а не като турчин!“ Покаял се за постъпката си, той отиде на Светата планина и стана монах. Подобно на Свети Никодим, след няколко години той реши да се върне у дома и да приеме мъченичеството за Христа.

-- -

Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)

Роден е в Русия през 1896 г. Като млад човек е водил живот на художник, опитвайки се да успее като живописец, докато се занимава с широкообхватно духовно търсене, включващо изучаване на източните религии. По време на Руската революция той е избягал в Париж. Там той преоткрива православието от детството си и посвещава живота си изцяло на покаяние и молитва, често прекарвайки часове наред прострян и плачещ на пода в апартамента си в Париж. През 1925 г. се премества на Атон, където живее като монах повече от двадесет години. На Светата Гора той става духовно дете на светия старец Силуан. След почиването на св. Силуан, като здравето му беше сериозно увредено от живота в влажна пещера, той получи разрешение от манастира си да напусне Светата Гора и да напише житие на св. Силуан. Това е „Св. Силуан от Атон“, велико духовно съкровище, което включва писанията на светеца, както и дълбоките размисли на о. Софроний за неговия живот. (До голяма степен благодарение на работата на отец Софроний свети Силуан, който е живял почти напълно уединен живот, е бил прославен от Църквата).

През 1959 г. отец Софроний основава манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където е живял до смъртта си. Той беше духовен отец на митрополит Йеротеос от Нафпактос, един от най-дълбоките духовни писатели на съвременното православие, който е казал за него следното: „Още от първата ни среща установих… че отец Софроний беше богослов на нашата Църква, видял Бога. Осъзнах, че Старецът е видял Несътворената Светлина… Разбрах, че той наистина е Божевидец, защото в противен случай целият му живот, цялото му поведение, думите, които изричаше, съветите и, във всеки случай, цялата му личност, не биха могли да бъдат оправдани. Той беше буквално променен от несъздадената Божия благодат.“ В Есекс той беше известен като духовен отец на мнозина и (малко популяризиран) като чудотворец и застъпник. Почина в мир през 1993 г. През 2019 г. беше официално провъзгласен за светец на Църквата от Константинополската патриаршия.

Всеки, който желае да се напои от дълбокия извор на неговото учение, може да прочете (в допълнение към Св. Силуан) книгите му „За молитвата“ и „Ще Го видим такъв, какъвто е“.

„Всяка догматична грешка неизбежно ще се отрази на духовния живот на човека.“ — Старец Софроний