Римляни 1.28-2.9 (Апостол)
28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
6Който ще въздаде всекиму според делата му:
7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Апостоли)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Матей 5.27-32 (Евангелие)
27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".
32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
Марк 3.13-19
(Евангелие, Апостоли)
13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;
18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.