Деяния 10.44-11.10 (Апостол)

44Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. 45А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа; 46защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? 48И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

1Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. 2И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.

Йоан 8.21-30 (Евангелие)

21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

Свети мъченик Лукилиан и онези с него (270)

Лукилиан прекарва по-голямата част от живота си като езически жрец. В напреднала възраст той научава истината на християнската вяра и е кръстен. Обръщането на толкова публична личност бързо привлича вниманието и Лукилиан е изправен пред съд в Никомидия. След като издържа много мъчения, той е затворен с четирима млади християни, едва по-големи от деца: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Когато са доведени пред управителя Силван, и петимата изповядват вярата си и са осъдени на смърт и хвърлени в огнена пещ. Когато по чудо излизат невредими, са отведени във Византион, където четиримата млади мъже са обезглавени, а Лукилиан е разпнат на кръст. Девойка на име Паула открито отнася телата на мъчениците и ги погребва. Заради това тя от своя страна е измъчвана и, отказвайки да се отрече от вярата си в Христос, е обезглавена. Това е по време на управлението на император Аврелиан. В тяхна чест е построена църква в Константинопол.

свещеномъченик Лукиан (2 в.)

Той бил римски благородник, ученик на апостол Петър. Папа Климент го изпратил, заедно със Свети Дионисий Ареопагит, да проповядват Евангелието в Галия, като ги ръкоположил и двамата за епископи, преди да заминат. По-късно император Домициан изпратил войници в Рим, за да заловят християнски евангелисти. Те убили Свети Дионисий в Рим, след което, чувайки за делото на Свети Лукиан, го проследили, докато го открили в днешна Белгия. Там той бил обезглавен заедно с двамата си съмишленици, свещеникът Максиан и дяконът Юлиан. Над мощите му била построена църква.

Свети великомъченик Димитрий, царевич на Русия (1591 г.)

Той е убит на осемгодишна възраст по злите замисли на Борис Годунов в град Углич. След смъртта си се явил на монах и точно предсказал смъртта на Борис Годунов. Безброй чудеса били извършени на гроба на царевич. Когато гробницата му била отворена петнадесет години след смъртта му, мощите му били намерени цели и нетленни и били тържествено погребани в църквата „Архангел Михаил“ в Москва.

Обстоятелствата около смъртта на Борис Годунов си струва да бъдат разказани. Първоначално той се опитал да убие Царевича, използвайки най-силната отрова, но това не дало резултат. След това той публично обезглавил детето. Не след дълго се появил „фалшив Димитрий“, който твърдял, че е Царевич, и събрал голяма армия срещу Годунов. Годунов бил доведен до толкова отчаяно положение, че отнел живота си с отрова – „лекарството“, което бил предвидил за истинския Димитрий.