Римляни 1.1-7, 13-17 (Апостол)

1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - 7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Матей 4.25-5.13 (Евангелие)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам

След като помогнали за установяването на православието сред карелските финландци, те основали известния Валаамски манастир на Ладожкото езеро в Северна Русия. И двамата починали в една и съща година.

Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“

Свети Йоан Дамаскин (4 декември), великият защитник на Православието срещу иконоборците, е бил лъжливо обвинен в заговор срещу халифа на Дамаск чрез интригите на иконоборческия император Лъв Исавр (управлявал 717-741 г.). Халифът заповядал да отсекат ръката на Свети Йоан заради предполагаемото му предателство. Светецът поискал отрязаната ръка и прекарал нощта, молейки се горещо за помощ пред икона на Пресвета Богородица. Събуждайки се на сутринта, той открил, че ръката му е чудотворно възстановена, само с белег около китката, където е била напълно отрязана. В знак на благодарност Свети Йоан поставил сребърна ръка на иконата. Когато станал монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, той взел иконата със себе си. Тя останала там, докато не била дадена на Свети Сава (Сава) Сръбски (14 януари), който я донесъл в Сърбия. По-късно е пренесен по чудо в манастира Хиландар на Света гора (според легендата е пренесен от Сърбия до Атон от неводено магаре), където може да бъде намерен и сега.

Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан

Те са причислени към Безнаемните Лекари. За техния живот вижте 31 януари.

Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

„Велик аскет и чудотворец от египетската пустиня, той е съвременник на патриарх Теофил и император Теодосий Велики. Наричан е „Знаменосец“, защото веднъж е помогнал на император Теодосий да спечели победа над вражеските сили чрез молитвите си. Когато императорът го повикал в Константинопол, той отговорил, че не може да отиде, но изпратил скъсаното си и закърпено монашеско расо и жезъла си. Излизайки на бой, императорът облякъл расото на Сеннуфий и носел жезъла му в ръка, и се върнал победоносно от битката.“ (Пролог)