Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Деяния 16.16-34 (Апостол)

16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Йоан 9.1-38 (Евангелие)

1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. 2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? 3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. 4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докле съм в света, светлина съм на света. 6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, 7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. 8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? 9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. 10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? 11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. 12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. 13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. 14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. 15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. 16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. 17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. 18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал 19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? 20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. 22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. 23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. 24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Светите ни отци Онуфрий Велики и Петър Светогорец

Те са живели в различни времена и на различни места, но са почитани заедно.

Свети Онуфрий Велики (400). „Този свети аскет живял цели шестдесет години в пустинята, когато монахът Пафнутий го посетил. Косата и брадата му стигали до земята, а дълга коса, бяла като сняг, била пораснала по цялото му тяло през годините на голота. Видът му бил трупен, неземен и вдъхващ страхопочитание. Виждайки Пафнутий, той го повика по име и след това му разказа за живота си в пустинята. Ангелът му пазител му се явил и го завел на това място. Дълго време той се хранел само с пръст, която била труднодостъпна в пустинята, и след това, когато преживял тежка борба с дяволските изкушения и когато сърцето му се утвърдило напълно в любов към Бога, ангел му донесъл хляб. А освен това, по Божията благодат, от едната страна на килията му израснала палма, която давала добри фурми, и оттам започнал да тече извор. „Но особено“, казал Онуфрий, „моята храна и питие са сладките Божии думи.“ На въпроса на Пафнутий за приемането на Причастие, отшелникът отговорил, че ангел Божий му носи Причастие всяка събота. На следващия ден старецът казал на Пафнутий, че това е денят на неговото заминаване от този свят; след това коленичил, помолил се на Бога и предал духа си в Божиите ръце. Тогава Пафнутий видял небесна светлина, която озарила тялото на починалия светец, и чул хор от ангелски войнства. Той погребал тялото на Онуфрий с почести и се върнал в собствения си манастир, където като жив свидетел разказва на братята, за тяхно назидание, за чудния живот на Божия човек и величието на Божия промисъл към онези, които се отдават изцяло на Негова служба.“ (Пролог)

„Великият часовослов“ добавя, че Пафнутий възнамерявал да остане на мястото, където Онуфрий починал, но скоро палмата изсъхнала и изворът пресъхнал, което Пафнутий приел като знак, че му е писано да напусне това място и да се върне да живее с братята.

Свети Петър Атонски (734). Роден е в благородно семейство в Константинопол и става войник. Пленен е от сарацините и хвърлен във вериги в затвора в Самара Сирийска. Прекарва дългото си затворничество в молитви към Бог да го освободи и да го изпрати на някое пустинно място, където да може да посвети остатъка от живота си на аскеза и молитва. Един ден му се явява Свети Николай заедно със Свети Симеон Богоприемец; когато се докосват до веригите му, те се разтопяват като восък и Петър веднага се озовава извън Самара. Той тръгва за Рим, където е постриган за монах от папата, след което се отправя с кораб, за да се върне у дома. По време на пътуването му се явява Божията майка заедно със Свети Николай и Петър я чува да казва на Свети Николай, че е отделила Света гора за Петър, за да живее в уединение. Петър никога не е чувал за Света гора, но слиза там и се установява в пещера. Там прекарва петдесет и три години в пълно уединение, молейки се и борейки се със суровостта на стихиите и атаките на демонични сили. След като известно време издържал на жестоки изкушения, ангел Божий започнал да му носи хляб на всеки четиридесет дни. Подобно на свети Онуфрий, смиреният му живот можел да остане незаписан; но по Божието провидение, една година преди смъртта на светеца, ловец на елени го намерил и чул STORYта за живота на Петър, която той записал. Свети Петър починал в мир; мощите му били пренесени в Македония.