Деяния 5.1-11 (Апостол)

1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Йоан 5.30-6.2 (Евангелие)

30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 31Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско. 32Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене. 33Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината. 34Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие. 35Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му. 36Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели; 38и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил. 39Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. 40Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41От човеци слава не приемам, 42но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия. 43Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. 44Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? 45Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате. 46Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. 2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)

Светият Талалей е причислен към Безнаемните Лекари. Той бил лекар, роден в Ливан в семейството на Беруций (епископ) и Ромилия. По време на гоненията на император Нумериан той избягал в Киликия, но бил заловен и доведен пред управителя Теодор. Когато Талалей смело изповядал Христос, жестокият управител заповядал на двама войници, Александър и Астерий, да пробият дуPKи в костите на краката му, да прокарат въже през тях и да го обесят на дърво. Но палачите, с Божията сила, били за момент лишени от разум и вместо това пробили дървена дъска, която окачили на дървото. Управителят гневно заповядал войниците да бъдат бичувани; по време на бичуването си те викали: „Господ е жив за нас; отсега нататък ние сме станали християни. Вярваме в Христос и страдаме за Него.“ Чувайки тези думи, управителят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. След това грабнал шилото им и се опитал сам да пробие краката на Талалей; но ръката му внезапно се парализирала. Състрадателният лекар се помолил на Христос и изцелил ръката на преследвача му. Сърцето му все още било закоравяло, затова управителят заповядал светецът да бъде хвърлен във водата и да се удави; но той оцелял. След това бил хвърлен на диви зверове, но те облизвали краката му и нежно се търкали в него. Накрая светият мъченик бил обезглавен.

Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Той е роден в Москва през 1292 г. През 1354 г. е ръкоположен за митрополит на Москва от Филотей, патриарх на Константинопол. Основава няколко манастира, включително първия женски манастир в Москва. Превежда Светото Евангелие от гръцки на славянски. По това време Русия е под властта на татарите и Свети Алексий два пъти посещава татарския хан, за да го умолява да облекчи потисничеството на руския народ. При едно от тези посещения той изцелява Тайдула, съпругата на хана. Основава Чудовския манастир в Москва на земя, дадена му от хана и съпругата му в знак на благодарност за това чудотворно изцеление; мощите на светеца се намират в същия този манастир. Това е празникът на откриването на светите му мощи през 1431 г.