Битие 49.1-2, 8-12 (Вечерня)

1И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред; 2съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля. 8Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове. 9Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне? 10Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. 11Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си; 12блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.

Софония 3.14-19 (Вечерня)

14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова! 15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло. 16В оня ден ще кажат на Иерусалим: "не бой се", и на Сион: "да не отслабват ръцете ти! 17Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни". 18Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор. 19Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.

Захария 9.9-15 (Вечерня)

9Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. 10Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища. 11А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода. 12Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно. 13Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч. 14Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури. 15Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.

Матей 21.1-11, 15-17 (Утринно Евангелие)

1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". 6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. 15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха 16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"? 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

Филипяни 4.4-9 (Апостол)

4Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. 5Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. 6Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - 7и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. 8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. 9Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Йоан 12.1-18 (Евангелие)

1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. 2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. 3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. 4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: 5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? 6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) 7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. 8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. 10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, 11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. 12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, 13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. 14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: 15"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". 16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. 17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. 18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

Свети пророк Йеремия (583 г. пр.н.е.)

Той е автор на старозаветната книга, която носи неговото име, и на Книгата на Плача; а Варух, неговият писар и ученик, е съставил старозаветната книга, която носи неговото собствено име. Йеремия е син на Хелкия, от племето на Леви, от град Анатот в земята на Вениамин. Той пророкува в продължение на тридесет години, от 613 до 583 г. пр.н.е. Когато еврейският народ е отведен в плен по време на управлението на Седекия, пророкът остава и оплаква падането на Йерусалим: това е произходът на книгата на Плача. Евреите, които са останали, бягат в Египет, като насилствено вземат със себе си Йеремия и неговия писар Варух. В Египет неговите пророчества продължават да смущават собствения му народ, който го убива с камъни през 583 г.

Името му означава „Господ е възвишен“. Той е вторият най-велики пророци след Исая.

Светите пророци и праотци, които са живели преди Христовото идване в плът, се считат за светци на Църквата, защото са предвидили Неговото идване, говорили са за него в своите пророчества, очаквали са го с радост и са поздравили Иисус като свой Спасител, когато той е слязъл в ада преди възкресението си.

Света Тамара (Тамар), царица на Грузия (1212)

„Света Тамара е единственото дете на крал Джордж III. След смъртта му през 1184 г. тя става кралица на двадесет и четири години. Въпреки младостта си, тя управлява страната с такава мъдрост и благочестие – водейки я до безпрецедентни военни триумфи над съседните мюсюлмански страни в защита на кралството си, насърчавайки изкуствата и литературата и ревностно укрепвайки православието – че царуването ѝ е известно като Златния век на Грузия. След коронацията си тя свиква местен събор, за да поправи безредиците в църковния живот. Когато епископите се събират от всички краища на кралството ѝ, тя, подобно на Свети Константин на Първия Вселенски събор, ги почита, сякаш е простолюдка, а те – Божии ангели; увещавайки ги да установят правда и да поправят злоупотребите, тя казва със смирение: „Премахнете всяко зло, започвайки от мен, защото прерогативът на трона по никакъв начин не е да воювате срещу Бога.“ Света Тамара нарича себе си „баща на сираците и съдия на вдовиците“, а съвременниците ѝ я наричат „цар“ вместо „кралица“. Тя самата повела армията си срещу мюсюлманите и безстрашно ги победила; поради почитта, която дори враговете на Грузия изпитвали към нея, цели планински племена се отрекли от исляма и били кръстени. Тя построила безброй църкви и манастири в цялото си царство и била благодетелка и на Светата земя, Атон и светите места в Гърция и Кипър. Винаги е била много обичана от своя народ, който е увековечил нейната кротост, мъдрост, благочестие, послушание и миролюбив характер в безброй легенди, балади и песни; поемата, написана в нейна чест от Шота Руставели, „Рицарят на пантеровата кожа“, е шедьовър на грузинската литература. Великата царица Тамара напуснала земното царство за небесното през 1212 г. (Великият часовник)

Събор на тримата нови праведни мъченици от Света гора, Евтимий, Игнатий и Акакий (1814-1815)

И тримата били монаси на Атон. И тримата се били отрекли от Христос в младостта си и приели исляма, но се покаяли и с плам продължили християнския живот. И тримата, по различно време, се завърнали в Константинопол и се обявили за християни, обричайки се на смърт според ислямския закон. Бедната и благочестива майка на Акакий му казала: „Както доброволно се отрекъл от Господа, така сега трябва доброволно и смело да приемеш мъченичество за нашия сладък Иисус.“ И тримата били обезглавени в Константинопол. Светите мощи и на тримата се съхраняват в скита на Преподобни Предтеча на Света гора, където са били монаси.