Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Тези три сестри живеели в Аквилея. Когато император Диоклециан бил там на посещение, той научил, че са християнки и заповядал да ги доведат при него. Когато не се отрекли от Христос, били хвърлени в затвора, а след това предадени на генерал на име Дулциций за мъчения. Дулциций се разпалил към сестрите и влязъл в затвора с намерението да ги оскверни; но когато се опитал да влезе, бил лишен от разум и паднал върху мръсните съдове на входа, прегръщайки ги и целувайки ги, докато не почернял напълно от сажди. Чувайки за това, императорът назначил друг генерал да измъчва сестрите. След ужасни мъчения Агапе и Хиония били изгорени, но садистичният генерал, знаейки за клетвата ѝ за девственост пред Господа, заповядал Ирина да бъде затворена в публичен дом. По Божие провидение тя била простреляна със стрела, преди да може да бъде принудена да понесе тази съдба.
Така завършва версията, дадена във Великия часовослов. Прологът представя малко по-различна версия: Когато Ирена била водена към публичния дом, ангел обърнал войниците назад и отвел Ирена на върха на висок хълм. На следващия ден генералът дошъл с войниците си, за да я заловят, но не успели да го изкачат. Тогава генералът заповядал Ирена да бъде простреляна със стрели.
Света Анастасия, пророчица в този град, събрала телата на трите сестри и ги погребала.