1 Йоаново 3.10-20 (Апостол)

10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 11Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго, 12не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни. 13Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. 15Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него. 16Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. 17А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? 18Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! 19И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си; 20защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Марк 14.10-42 (Евангелие)

10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". 28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. 30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)

„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)

Свещеномъченик Теодорет (362)

Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.

Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.