Исаия 1.19-2.3 (6-ти час)

19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят. 21Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци. 22Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; 23твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. 24Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си! 25и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено; 26и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица. 27Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда; 28а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени. 29Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали; 30защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода. 31И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

1Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим. 2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.

Битие 1.14-23 (Вечерня)

14И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; 15да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. 16И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; 17и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, 18да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. 19Биде вечер, биде утро - ден четвърти. 20И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) 21И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. 22След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. 23Биде вечер, биде утро - ден пети.

Притчи 1.20-33 (Вечерня)

20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22"докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

Свещеномъченик Василий Анкирски (362)

Свети Василий се трудил за Църквата по време на управлението на Юлиан Отстъпник, който за кратко се опитал да върне Римската империя към езичеството след управлението на Свети Константин. Светецът вече бил пострадал за вярата като епископ на Аника (сега Анкара, столицата на Турция) и когато Юлиан дошъл на власт, започнали нови гонения. Василий открито осъждал антихристиянската политика на императора, за което бил измъчван и хвърлен в затвора.

Когато императорът дошъл в Анкира, Василий бил доведен пред него и Юлиан подканил епископа да се отрече от вярата, обещавайки му богатство и положение, ако го направи. Василий отговорил: „Вярвам в моя Христос, когото ти се отрече и който ти даде това земно царство, но Той скоро ще ти го отнеме. Как можеш да не се срамуваш пред олтара, под който си бил спасен от смъртта като осемгодишно дете, когато са се опитвали да те убият? Затова Той скоро ще направи от теб това земно царство и тялото ти няма да бъде погребано, когато си избълвал душата си в горчиви мъки.“ Разгневеният император заповядал всеки ден да се откъсват по седем ленти от тялото на Василий, мъчение, което се извършвало в продължение на седем дни. Когато светецът отново бил доведен пред императора, той откъснал лента от собствената си плът и я хвърлил на Юлиан, казвайки: „Вземи това и го изяж, Юлиане, ако тази храна е сладка за теб, но Христос е живот за мен.“ При това императорът заповядал да забият Василий с нажежени железни шишове; и така светият епископ най-накрая получи мъченическия венеца.

Мъченица Дросида Антиохийска и пет монахини (104)

„Дъщерята на император Траян, тя била заловена заедно с пет други жени, когато събирали телата на мъчениците, пострадали за Христос през нощта, и за това била жестоко осакатена от императора. Петте жени били ужасно измъчвани и накрая хвърлени в разтопена мед, където предали душите си на своя Господ. Но Дросида останала под строга императорска охрана. Въпреки това, тя избягала от двора и се кръстила в река. След осем дни тя предала душата си в Божиите ръце.“ (Пролог)