2 Петрово 1.20-2.9 (Апостол)

20като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. 21Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.

1Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. 2И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. 3И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. 4Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд, 5и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, 6и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци, 7а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците 8(защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), - 9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,

Марк 13.9-13 (Евангелие)

9Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. 10И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. 11Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий. 12И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. 13И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)

„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)

Света новомученица Кирана (1751)

Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.