2 Тимотей 2.11-19 (Апостол)

11Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем. 12Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас; 13ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си. 14Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите. 15Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината. 16А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие, 17и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит, 18които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои. 19Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".

Лука 18.2-8 (Евангелие)

2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Свети Порфирий, епископ на Газа (420)

Роден е в богато благородническо семейство в Солун около 347 г. Изпълнен с все по-силно желание за Бога, той се отказва от светските си притежания и заминава за Египет, където прекарва пет години като монах в Скетис. Оттам отишъл в Палестина, където прекарал още пет години в пещера в пустинята на Йордан. Страдащ от тежко заболяване, той бил принуден да се премести в Йерусалим; там бил внезапно и напълно излекуван след видение на Голгота, в което видял Добрия разбойник да слиза от кръста, за да го отведе при Христос, който му поверил кръста за пазене.

Порфирий се заема с занаята на обущар в Йерусалим, за да задоволи скромните си нужди. Скромността и милосърдието му стават толкова известни, че епископът на Йерусалим го ръкополага за свещеник на възраст от четиридесет и пет години и го назначава за Ставрофилакс, пазител на Истинския Кръст на Спасителя — с което се изпълнява видението на Порфирий на Голгота. Три години по-късно, много против волята си, той е избран за епископ на Газа.

През целия си епископски мандат той е бил преследван от езичниците, които все още доминирали в живота на града — въпреки че успял да обърне мнозина от тях към вярата чрез собствения си пример за святост и чрез многото чудеса, извършени по негово застъпничество. Веднъж, когато градът страдаше от продължителна суша, светецът събра християните в града (които наброяваха не повече от 280 души), каза им да постят и отслужи всенощно бдение. На следващата сутрин, докато епископът и цялото му паство вървяха в шествие из града, заваля дъжд. При това 127 езичници се обърнаха към християнството. Когато насилствените атаки на езичниците продължиха, Порфирий се обърна към император Аркадий с молба за издаване на указ за затваряне на езическите храмове в Газа. С подкрепата на св. Йоан Златоуст указът беше издаден. Когато императорските представители влязоха в Газа, придружавани от епископ Порфирий, носещ кръста, статуята на Афродита в главния храм на града се разби на парчета. Осем храма бяха разрушени, а на мястото на най-големия беше построена църква. Стотици езичници приеха вярата и след наставление бяха кръстени от светеца.

След двадесет и пет години като епископ, през които видял как епархията му се превърнала от малка паства от преследвани християни в християнска територия, Свети Порфирий починал в мир през 420 г.

Света Фотиния, самарянката, и онези, които бяха с нея (66)

Тя беше самарянката, която срещна Христос при Якововия кладенец (Йоан, гл. 4). Тя се покаяла и разказала на съгражданите си, че е срещнала Христос, поради което понякога я наричат първата, проповядвала Евангелието на Христос. Тя обърнала в християнството четирите си сестри (Фота, Фотис, Параскева и Кириака) и синовете си (Виктор и Йосес), и всички те станали неуморни евангелисти на Христос. След мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел тя заминала за Картаген, за да проповядва Евангелието там. Тя, заедно с християнските си сестри и синове, всички претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон. Тя се почита и в неделята на самарянката по време на Великденския период.