1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Свети Евстатий, архиепископ на Антиохия (337)

Той е ръкоположен за епископ на Берея (Алепо) в Сирия, а след това на Антиохия през 324 г. Той взема активно участие в Никейския събор срещу арианската ерес. Неговата ревност за вярата предизвикала омразата на различни еретици, които свикали събор в Антиохия, където чрез клевети и лъжесвидетелства успели да свалят светия епископ от престола и да го изпратят в изгнание в Тракия, където той починал няколко години по-късно.

Свалянето от престола на светеца предизвика разкол в Антиохийската църква, който бе преодолян едва през 414 г. (вж. св. Мелетий, 12 февруари). Свети Йоан Златоуст публично възхвали Евстатий като мъченик, а мощите му най-накрая бяха върнати в Антиохия през 482 г. Синаксарионът казва: „Тогава народът излезе с ликуване да го посрещне с факли и тамян и го ескортира, докато той правеше триумфално влизане в града си, който по този начин възстанови единството си във вярата и в почитанието на този защитник на православието.“

Свети Йоан Схоластик, патриарх на Константинопол (577)

Той произхождал от района на Антиохия и станал духовен служител едва на петдесетгодишна възраст. Той спечели широка известност като представител на Антиохийската патриаршия в Константинопол и беше избран за патриарх на Константинопол след свалянето от престола на Евтихий през 565 г. Той състави „Номоканон“, сборник от църковни канони, и добави химна за причастие „От Твоята тайнствена вечеря...“ към Божествената литургия. Почива в мир.

Свети Захария, патриарх на Йерусалим (632)

Той е бил Скевофилакс, пазител на свещените съдове в Църквата на Константинопол, а след това е назначен за патриарх на Йерусалим през 609 г. Когато персите превземат Йерусалим през 614 г. и отнасят Светия Кръст на нашия Господ като трофей, Захария отива в Персия с Кръста, прегърнал го в ръцете си. През 631 г. император Ираклий победи персите и възвърна Кръста, като го донесе в Константинопол. Според един разказ Захария се върна с Кръста, след което отново пое управлението на Църквата в Йерусалим до смъртта си през 632 г., когато Модест (който беше действал в негово отсъствие) го наследи. Според друг разказ Свети Захария умря в изгнание, а Модест беше назначен за патриарх, когато Светият Кръст се върна в Йерусалим.