1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Нашият преподобни отец Патапий (VI или VII в.)

Той е роден в Тива в Египет и в ранна възраст напуска благочестивите си родители, наследството и познатите си, за да живее в египетската пустиня, посвещавайки се на непрестанна молитва. След много години славата му се разпространява и въпреки желанието му за уединение, тълпи от поклонници го търсят за молитви и съвети. За да избегне вниманието на хората, той прави нещо изненадващо: напуска пустинята и се премества в Константинопол, установявайки се в квартал Влахерни, където сред градската суматоха може да остане незабелязан, по-сигурен в уединението си, отколкото в пещерите на Египет.

Докато растеше в послушание на Христовите заповеди, благодатта да върши чудеса нарастваше в него и той отново постепенно ставаше известен. Веднъж един сляп човек се хвърлил пред Патапий на улицата и светецът го излекувал мигновено, като призовал името Христово. Веднъж той изцелил човек, осакатен от водянка, като го помазал с масло от лампа и го обележил с кръст.

След като в продължение на много години благославял Църквата с молитвите и чудесата си, Свети Патапий починал в мир и бил погребан в църквата на Египетския манастир близо до Константинопол. През 1904 г. неговите скъпоценни и нетленни мощи били открити по време на строителство на малък манастир близо до Коринт. Оттогава манастирът е посветен на Свети Патапий и там се случват много чудеса.

Свети апостоли Состен, Аполос, Тихик и Епафродит, Кифа и Цезар

Всички тези апостоли са споменати в Новия завет. Состен е бил управител на синагогата в Коринт и е обърнат във вярата чрез проповедите на Свети Павел. След като пътува със Свети Павел в продължение на години, той става епископ на Колофон, близо до Ефес. Аполос е бил евреин от Александрия, добре образован и с дълбоки познания за Писанията. Той е доведен до пълнотата на християнската вяра от Прискила и Акила в Ефес и излиза да проповядва Евангелието сред езичниците. Красноречието му е било толкова възхитено, че за известно време езическата църква се разделя на две фракции, едната за Павел, а другата за Аполос. По-късно Свети Аполос става епископ на Кесария.

(Синаксарионът изброява тук Кифа и Цезар; но някои смятат, че позоваването на Свети Павел на Кифа в 1 Кор. 1:12 се отнася до апостол Петър, а не до отделен спътник на Свети Павел; и че „тези от Цезаревото домакинство“ (Фил. 4:22) се отнася до християните в императорския дворец в Рим, а не до християнин на име Цезар.)