Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
„Света Варвара била от Хелиопол Финикийски и живяла по време на царуването на Максимиан. Тя била дъщеря на един идолопоклонник на име Диоскор. Когато Варвара навършила пълнолетие, тя била просветена в чистото си сърце и тайно повярвала в Светата Троица. Приблизително по това време Диоскор започнал да строи баня; преди да бъде завършена, той трябвало да замине, за да се погрижи за определени неща, и в негово отсъствие Варвара наредила на работниците да построят трети прозорец в допълнение към двата, които баща ѝ бил заповядал. Тя също така издълбала знака на кръста с пръст върху мрамора на банята, оставяйки спасителния знак издълбан толкова дълбоко в мрамора, сякаш е бил направен с железен инструмент. Когато бил написан Синаксарът на Света Варвара, мраморът на банята и кръстът, издълбан от Света Варвара, все още били запазени и там били извършени много изцеления. Когато Диоскор се върнал, той попитал защо е бил добавен третият прозорец; Варвара започнала да му разказва тайната на Троицата.“ Тъй като тя отказала да се отрече от вярата си, Диоскор измъчвал Варвара нечовешки и след като я подложил на много страдания, я обезглавил със собствените си ръце през 290 г. (Великият часовник)
Тази божествено просветена Арфа на Духа беше едновременно един от най-великите химнографи на Църквата и един от най-великите ѝ богослови и защитници на вярата.
Град Дамаск в Сирия пада под мюсюлманите през 635 г. По времето на халифа Абдул-Малик, отговорността за управлението на християнското население е поверена на Сергий Мансур, виден християнин на града. Този Сергий се стремял да управлява по благочестив начин въпреки многото ограничения, наложени от халифа, и посвещавал богатството си на милостиня и откупване на християнски затворници. Синът му Йоан е роден през 675 г. и заедно с осиновения си брат Козма (14 октомври) е възпитан да обича и служи на Христос.
Йоан, чието изключително образование включваше перфектно познаване както на гръцки, така и на арабски език, влезе в гражданската администрация и в крайна сметка наследи поста на баща си при халифа. Когато император Лъв Исавр започва да атакува светите икони, свети Йоан предприема енергична защита на Вярата чрез писма до кореспонденти из цялата империя. Обикновено императорът би убил или изгнал директно светеца, но тъй като той живееше в мюсюлмански земи, императорът не можеше да го докосне (интересен пример за това как ислямът неволно допринася за защитата на християнската вяра). Затова нечестивият император разпространява фалшиво писмо, което създава впечатлението, че Йоан крои заговор срещу халифа. Когато това писмо попада (както е планирано) в ръцете на халифа, той се разгневява и нарежда да отсекат дясната ръка на светеца. Същата вечер Йоан поставя отрязаната си ръка пред иконата на Божията майка и се моли със сълзи тя да бъде възстановена. Събуждайки се, той установява, че ръката му е била възстановена по чудо. Чудото убеждава халифа в невинността на неговия съветник и Йоан получава възстановяване на благоволението си; но сега Йоан не искал нищо повече от светски почести и желаел само да бъде монах. Отказвайки се от поста си, той раздал богатството си на бедните и заминал за Йерусалим, за да стане монах в манастира „Свети Сава“.
Игуменът на манастира поставил Йоан под ръководството на старейшина, който му заповядал да няма нищо общо с философия, наука, поезия, песнопения или четене, а безропотно да се отдава на обикновени задачи, за да напредва в смирение. Това и направил светецът. Няколко години по-късно обаче един монах, скърбящ за смъртта на брат си, убедил Йоан да напише погребален химн за негова утеха. От състрадание Йоан написал химна, който се използва и до днес в погребалната служба. Заради непослушанието си на Йоан била възложена задачата да почисти на ръка всички тоалетни на манастира, което той отново направил без оплаквания. Няколко дни по-късно Богородица се явила на стареца и му казала да позволи на Йоан да композира химни и стихотворения, които, както му казала тя, ще надминат Давидовите псалми по красота и изящество.
Така монахът Йоан започнал да пише големия набор от вдъхновени химни, които красят църковните служби. Сред тях са Канонът, пеен на Пасхалната служба, както и повечето от възкресните химни на Октоиха.
Поетичните дарби на Свети Йоан са били съчетани с даровете му за изразяване на църковното богословие: той е написал мощна защита на иконите (отпечатана под TITLEто „За светите образи“), пълно изложение на православната вяра („За православната вяра“) и първото писмено опровержение на исляма, което е разбрал добре, докато е служил в двора на халифа.
В напреднала възраст Йоан е ръкоположен за свещеник от Йерусалимския патриарх. Той починал в мир през 760 г. на осемдесет и четири години.
Той бил от благороден произход, но започнал монашески живот във Валаам. Живял като отшелник на остров Соловки от 1430 до 1447 г., когато бил назначен за игумен на Чудовския манастир в Москва. През 1484 г. става епископ на Новгород. Той открил, че татарските нашествия са разрушили Църквата до такава степен, че пълен текст на Светото писание едва ли можел да се намери в цяла Русия. Той наредил и ръководил публикуването на първото печатно славянско издание на Светото писание, основал училища за обучение на духовенството, възстановил реда в богослуженията и се борил с различни ереси. Неговата преданост му спечелила врагове и той се отказал от епископския си сан, за да се оттегли отново в манастир. Починал в мир през 1505 г.