1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Двадесетте хиляди мъченици изгорени до смърт в църквата си в Никомидия (ок. 304 г.).

По време на ожесточено преследване от император Максимиан на всички, които не се покланяли на идолите, християните в Никомидия били подложени на особено жестоко отношение. (Евсевий пише, че всеки християнин в града бил убит.) Заедно с много други, предадени на меч или по друг начин изклани там, ние особено почитаме голямата група, която, въпреки всяка опасност, се събрала в църквата, за да отбележи Христовото Рождество. Императорът, чувайки за това, изпратил войски да обградят сградата, така че никой да не може да избяга, и натрупал купчини дървен материал и клони около нея. Тогава глашатаите обявили, че всеки, който иска да спаси живота си, трябва да излезе и да принесе жертва на езическите богове.

„Когато това съобщение проникна в църквата, божествена ревност, по-огнена от всеки пламък на света, обзе дякон Агапий, който се втурна към амвона и извика: „Братя, спомнете си колко често сме хвалили и възхвалявали тримата млади мъже, които, когато бяха хвърлени във вавилонската пещ, призоваха цялото Творение да пее славата на Бога и как Всесъздаващото Слово след това слезе в телесен вид, за да им помогне и да ги направи неуязвими, като ги обгърна с влажен свистящ вятър. Сега е дошло времето да им подражаваме. Нека се предложим на временна смърт от любов към нашия Учител, за да царуваме вечно с Него!“ Цялото събрание в един глас отговори тогава на глашатаите на Максимиан: „Вярваме в Христа Бога и ще дадем живота си за Него!“

„Когато войниците започнали да палят купчините дърва отвън, свети Антим [епископ на града, паметта му е на 3 септември] заповядал на дяконите си да съберат онези, които все още били катехумени, и ги кръстил и помазал със светия миро. След това отслужил божествената литургия, на която всички присъстващи се причастили с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Въоръжени с божествена сила и тясно обединени в едно тяло от Христос, който обитавал в тях, светите мъченици не почувствали страх, когато видели как пламъците се издигали навсякъде и гъст дим започнал да изпълва църквата. С радост те изпяли в един глас песента на тримата младежи: Благословете Господа, всички дела Господни, пейте Му хвала и Го превъзнасяйте във вечността (Дан. 3 LXX), докато последният от тях не се задушил и не предал душата си.“

„Пожарът продължи пет дни. Онези, които след това се осмелили да влязат в тлеещите руини, очаквайки миризмата на овъглена плът, вместо това открили небесен аромат, пропитващ въздуха и мястото, обгърнато от ярка светлина. Твърди се, че светиите, които били прославени по това време, били двадесет хиляди. Самият свети Антим по чудо избегнал смъртта и затова успял чрез учението си да поведе голям брой души към спасение и към ново раждане на светото Кръщение, преди от своя страна да осъществи съюза си с Христос чрез мъченичество.“ (Синаксарион)

Свети отец Симон Мироточителен, основател на манастира Симонопетра, Атон (1287 г.)

Той живял през годините, когато Константинопол бил държан в плен от кръстоносците, а императорското правителство било в изгнание в Никея. Симон бягал от света в млада възраст и пътувал до Света планина, където се подчинил на строг, но мъдър старец в продължение на много години. С течение на времето, търсейки по-голямо уединение, той се преместил в малка пещера от западната страна на Атон, близо до скала, която се извисявала на хиляда фута над морето. Една нощ, няколко дни преди празника Рождество Христово, той видял звезда да се движи по небето и да се спира над скалата близо до пещерата му. Приемайки това като демонична заблуда, той го игнорирал; но в навечерието на Рождество Христово звездата отново заела мястото си над скалата и Симон чул глас от небето, който казвал: „Не се съмнявай, Симоне, верен слуга на моя Син! Виж този знак и не напускай това място в търсене на по-голямо уединение, както си замислил, защото тук искам да основеш своя манастир за спасението на много души.“ Скоро след това трима млади монаси от богати македонски семейства, които били чули за светостта на светеца, дошли и положили богатството си в краката му, молейки го да ги приеме за ученици. Симон изпратил по строители и им заповядал да построят манастир на самия ръб на стръмната скала. Строителите първоначално отказали, казвайки, че работата е твърде опасна; но, убедени от чудо, извършено чрез молитвите на светеца, те били убедени. Веднага щом строежът бил завършен, монашеската общност започнала бързо да расте.

Приживе Свети Симон е бил източник на много чудеса, пророчества и изцеления. Веднъж манастирът бил нападнат от сарацински пирати. Симон отишъл да ги посрещне с дарове, надявайки се да ги разубеди от нападението. Когато пиратите го нападнали, те били ослепени, а ръката на един от тях била парализирана, когато се опитал да удари Светеца. Всички те били изцелени, когато светецът се помолил за тях, и от това чудо всички се покаяли, приели Кръщение и станали монаси.

Свети Симон починал в мир. След това от гробницата му изтичал в големи количества благоуханен, лечебен балсам, така че той бил наречен Мироблитис, „Изливащ миро“. В следващите години манастирът бил разрушаван и възстановяван повече от веднъж и сега от гробницата не е останала никаква следа.