Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Колосяни 3.4-11 (Апостол, Праотци)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 14.16-24 (Евангелие, Праотци)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Нашият преподобни отец Даниил Стълпник (490)

Той бил от Самосата в Месопотамия и станал монах на дванадесетгодишна възраст. Като млад монах посетил Свети Симеон Стълпник (1 септември), за да получи неговото благословение. Години по-късно се преместил в околностите на Константинопол по молба на свети патриарх Анатолий (3 юли), когото излекувал от смъртоносна болест чрез молитвите си. Известно време Даниил живял в църквата „Архангел Михаил“ в Анапл, но девет години по-късно Свети Симеон Стълпник му се явил във видение и му казал да подражава на аскезата на Симеон - да живее на стълб. През останалите тридесет и три години от живота си светецът правил точно това. Стоял неподвижно в молитва, независимо от времето: веднъж след буря учениците му го намерили покрит с лед. Той бил много обичан от няколко императори (включително Лъв Велики), които го потърсили за съвет. Починал на осемдесет и четири години, след като преживял царуването на трима императори.

Свети Никон Сухопещърски от Киевските пещери (1101)

Той бил монах в Киев, отведен в робство от банда половци (тюркски нашественици, които тревожели страната по това време) заедно със свети мъченик Евстратий (памятник на 28 март). Смирено отказал да бъде откупен от семейството си и затова претърпял тежък плен в продължение на три години. Въпреки това, той непрестанно се молил за похитителите си, правил чудеса заради тях и веднъж изцелил водача им от смъртоносна болест. Един ден свети Евстратий му се явил във видение и му казал, че ще бъде освободен след три дни. Когато казал на похитителите си, те прерязали сухожилията на коленете и глезените му и го държали под стража. Но в определеното време той бил по чудо пренесен в Киев, където внезапно се появил в църква сред смаяните си братя. Светецът не искал да му свалят веригите, докато игуменът му не казал: „Братко, ако Господ искаше да те види в тези вериги, нямаше да те избави от плен!“ Той бил толкова изтощен от трудностите си, че станал известен като Никон Сухия. По-късно похитителят, когото той беше излекувал, дошъл в Пещерния манастир и станал ученик на бившия си роб.

Нашият преподобни отец Лука Новият столпник (979)

Той бил анадолец и в младостта си служил във византийската армия във войната срещу българския цар Симеон. След войната напуснал армията, за да стане монах и с времето бил ръкоположен за свещеник. Известно време служил като армейски капелан, живеейки дори по-аскетично, отколкото като монах, и раздавал всичките си притежания на нуждаещи се войници.

Той постъпил в манастира „Свети Захария“ на планината Олимп във Витиния, където бил назначен за управител. Там неговите аскетични трудове достигнали нови нива. Той държал голям камък в устата си, за да не може да говори, и прекарвал всяка нощ на дърво. Когато подвизите му заплашвали да привлекат възхищение, Лука избягал в родината си и живял няколко години в уединена пещера. След това, следвайки стъпките на Симеон Стари (1 септември), Симеон Млади (24 май), Даниил (днес) и Алипий (26 ноември), той започнал да живее като стилит, обитавайки висок стълб близо до Константинопол. Тук той станал мощен ходатай за онези, които се стичали при него за изцеление или съвет, и безброй чудеса били извършени чрез неговите молитви.

Свети Лука живял на своя стълб повече от четиридесет години без прекъсване и починал в мир, на повече от сто години. Погребан е в манастира „Свети Басиан“.