Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Свети отец Григорий Декаполски (842)

Той е роден в Иринопол, един от „Десетте града“ на Мала Азия. Въпреки че родителите му искали да се ожени, той приел монашески живот като млад мъж и се подвизавал в продължение на много години, живеейки в отшелничество под ръководството на мъдър духовен отец. Един ден, докато се молил, той бил отнесен в Рая и изпитал блаженството, което изкупените ще познаят при всеобщото Възкресение. Видението му се сторило само за час, но той научил от ученика си, че е бил в екстаз четири дни.

Осъзнавайки, че Врагът може да се яви като ангел на светлината и че трябва да бъдем подозрителни към привидните откровения, той потърсил съвета на своя игумен, който го успокоил и му казал да благодари на Бога, като продължи в аскетичния си труд.

Скоро му било казано чрез откровение, че трябва да излезе в света, живеейки без земен дом, за да поддържа православната вяра, която тогава била подложена на атаки от иконоборците. Той пътувал през Ефес, Константинопол, Коринт, Рим, Сицилия, Солун и отново Константинопол, работейки в защита на вярата и вършейки много чудеса. Обикновено отсядал при бедни хора, които го приветствали в домовете си, въпреки че било забранено от закона да се приема православен монах (т.е. такъв, който защитава иконите). В последните си няколко години, измъчван от болест, той се установява в Константинопол, където почива в мир през 832 г., точно преди края на иконоборството и възстановяването на Православието. От 1490 г. нетленните му мощи се намират в манастира Бистрица в Румъния, където продължават да бъдат източник на чудеса за многото поклонници, които идват да им се поклонят.

Светият ни отец Прокъл, архиепископ на Константинопол (447)

Той бил ученик и писар на Свети Йоан Златоуст. Около 426 г. е ръкоположен за епископ на Кизик, но не е могъл да заеме катедрата си, защото друг е бил незаконно избран на негово място, затова остава в Константинопол. Около 428 г. Несторий е назначен за патриарх на Константинопол и почти веднага започва да проповядва своето богохулно учение, че Света Дева не може да се нарича Богородица, „Богоносец“, а само Христос, „Христоносец“. Прокъл се съпротивлява категорично на това учение, като веднъж изнася проповед в присъствието на еретическия патриарх, защитавайки православното учение за Богородица. Прокъл е издигнат на трона на патриарх на Константинопол през 434 г., след като Несторий е свален от длъжност и православното учение е ясно провъзгласено на Вселенски събор. Именно Прокъл убеждава император Теодосий Млади да върне светите мощи на неговия учител Свети Йоан Златоуст в Константинопол и ги приема при триумфалното им завръщане в града. Той починал в мир през 447 г.