Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Тихон)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети апостол Яков, син на Алфей.

Той беше един от Дванадесетте апостоли, брат на апостола и евангелиста Свети Матей. След Петдесетница той проповядваше Евангелието в много народи и накрая беше мъченик в Египет, разпънат от езичниците.

Светите Андроник и Атанасия (5-ти в.)

Андроник беше златар, който живееше в Антиохия по времето на Теодосий Велики (379-395). Той и съпругата му Атанасия били набожни християни, които се стремяли да следват Христос във всичко. Те давали една трета от всичко, което печелели, на бедните, друга трета на Църквата, а с останалото се прехранвали. След като имали две деца, се съгласили оттук нататък да живеят като брат и сестра. И двете им деца умрели в един и същи ден и те скърбяха неутешимо, докато Свети Юстин Мъченик се явил на Атанасия при гроба на децата и й казал, че децата й са в Царството Божие, по-щастливи, отколкото някога са били на земята. Андроник и Атанасия след това заминали за Египет, където всеки от тях приел монашеския живот в различни манастири. След като живели много години в аскетизъм, те починали в мир с разлика от десет дни един от друг.

Свети и праведни Авраам и Лот

Прочетете STORYта им в книгата Битие. Те се почитат и в неделята на Светите праотци, 11-17 декември.

Свети Стефан Слепият, княз на Сърбия (1476)

Роден е през 1417 г. Стефан и по-малкият му брат Григорий са пленени от турците и ослепени в деня на Пасха през 1441 г.; няколко години по-късно са откупени и върнати при баща си. След смъртта на баща си Стефан, макар и сляп, управлява Сърбия за кратко време, но е свален от трона чрез преврат и изпратен в изгнание в Албания. Там той срещнал Света Ангелина, за която се оженил през 1461 г. Бракът им бил благословен с три деца. Стивън отново бил заплашен от турците и избягал със семейството си в Триест, Италия. Там той се придържал твърдо към православната вяра, въпреки силния натиск да се обърне към римокатолицизма. Светият принц, след като търпеливо изтърпял многото трудности в живота си, починал в мир през 1476 г. Години след смъртта му над гроба му се появила чудотворна небесна светлина. Когато гробът бил отворен, мощите му били намерени нетленни; болните били изцелени, като ги докосвали, а слепите прозряли. Мощите били пренесени в манастира Крушедол, основан от вдовицата му Света Ангелина. Манастирът бил ограбен през 1716 г. от турците, които изгорили църквата и разрязали светите мощи на парчета. Някои фрагменти все още се съхраняват във възстановения манастир.

Свети йеромартир Денис (Дионисий), първи епископ на Париж (ок. 258 г.)

Свети Денис (западна версия на гръцкото име Дионисий) е един от седемте епископи, изпратени в Галия от епископа на Рим по времето на император Деций. Тяхната мисия е била да разпространят Евангелието в тази предимно езическа земя. Докато повечето епископи са били изпратени в големи селища, Свети Денис е бил назначен в малкото, отдалечено езическо градче Лутеция — което по-късно се разраства и се превръща в град Париж. Той и спътниците му се настанили извън града в къща, дадена му от новоповярвал, където малкото християни можеха да се срещат тайно. Скоро, благодарение на изпълненото с благодат проповядване на светия епископ и многото му чудеса, християнството се разпространи бързо.

Скоро жестоко преследване на християните обхвана Галия и много от вярващите бяха малтретирани, измъчвани или екзекутирани. Свети Дени, безстрашен пред опасността и без да обръща внимание на собствената си старост, пътувал сред християните, посещавал затворниците и увещавал всички да останат твърди в изповядването на Христос. Скоро самият той бил арестуван заедно с няколко спътници и бил измъчван безмилостно. Когато бил публично обесен на кръст, той проповядвал на зрителите за тайната на Христовите страдания. Върнат обратно в затвора, той отслужил Светата Евхаристия за последен път, обгърнат от небесна светлина. Той и множество други мъченици бяха след това обезглавени на хълм, който днес се нарича Монмартър в тяхна памет. Съществува предание, че при обезглавяването си той се изправи, взе собствената си глава в ръцете си и вървеше няколко мили до мястото, което по-късно стана базиликата „Св. Дени“ в града, носещ неговото име. Преди Френската революция кралете и кралиците на Франция бяха погребвани в тази църква.