Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Светите мъченици Сергий и Вакх (296/303)

„Тези свети и чудесни мъченици и герои на християнската вяра първоначално са били благородници при двора на император Максимиан. Самият император ги цени много за тяхната смелост, мъдрост и ревност, но когато чул, че тези негови велики благородници са християни, любовта му към тях се превърнала в ярост. И веднъж, когато имало голямо принасяне на жертви на идолите, императорът повикал Сергий и Вакх да принесат жертва заедно с него, а те открито отказали да му се подчинят в това. Извън себе си от гняв, императорът заповядал да им бъдат отнети одеждите, пръстените и знаците на престиж и да бъдат облечени в женски дрехи. След това сложи железни ярема на вратовете им и ги поведе така по улиците на Рим, за да бъдат осмивани от всички. След това императорът ги изпрати в Азия, при управителя Антиох, за да бъдат измъчвани. Антиох беше постигнал високата си длъжност с помощта на Сергий и Вакх, които някога го бяха препоръчали на императора. Когато Антиох започна да ги принуждава да се отрекат от Христос и да се спасят от позорното страдание и смъртта, двамата светии отговориха: „И честта, и позорът, и животът, и смъртта – всичко е едно за този, който търси Небесното Царство.“ Антиох хвърли Сергий в затвора и заповяда първо да измъчват Вакх. Слугите се редуваха да бият светия Вакх, докато цялото му тяло не се раздроби на парчета. Светият му дух излезе от раздробеното и окървавено тяло и бе отнесен при Господа от ангелите. Свети Вакх пострада в град Варвалис. След това изведоха светия Сергий. На краката му бяха обути железни обувки, обковани с пирони, и той бе изведен в сирийския град Ресафа, където бе обезглавен с меч. Душата му отиде в Рая, където заедно с приятеля си Вакх получи венеца на безсмъртната слава от Христос, своя Цар и Господ. Тези двама славни рицари пострадаха за християнската вяра около 303 г.” (Пролог) „Великият Хорологион” посочва 296 г. като дата на тяхното почиване. Една от най-красивите църкви в Константинопол, която все още стои, е посветена на светиите Сергий и Вакх.

Свети йеромартир Полихроний (IV в.)

Син на селяни, той се отличавал още от детството си с благочестие и аскетизъм. Веднъж, благодарение на молитвите му, близо до селото му извира извор, който е бил необходим за оцеляването на селото. Когато пораснал, Полихроний отишъл да работи в някои лозя близо до Константинопол. Въпреки че работел цял ден, той ядял само на всеки два или три дни. Стопанинът на лозята, виждайки строгия му и молитвен начин на живот, му дал голяма сума пари и казал: „Божий човек, върви си у дома и се моли за мен. “ С парите Полихроний построил църква, заселил се близо до нея и няколко години по-късно бил ръкоположен за свещеник в църквата, която сам построил. Полихроний се яви на Първия Вселенски събор през 325 г. като ревностен защитник на православието. Поради това някои ариански еретици решиха да отмъстят. Един ден, след смъртта на император Константин, арианите нападнаха Полихроний пред олтара, докато той служеше Божествената литургия, смесвайки по този начин кръвта му със самата кръв на Спасителя.

Деветдесет и деветте отци от Крит (дата неизвестна)

Свети Йоан Отшелникът и тридесет и пет негови спътници живеели в Египет, но се качили на кораб като група за Кипър, за да практикуват аскеза в изгнание. На Кипър се срещнали с група от тридесет и девет други, които също търсели да живеят по-пълноценно аскетичен живот, и двете групи се обединили. „За да могат и тези аскети да вкусят от благодатта на доброволното изгнание“ (Синаксарион), те пътували до Аталия в Памфилия. Там към тях се присъединиха още двадесет и четири монаси, така че групата им вече наброяваше деветдесет и девет души. (Този брой беше предопределен от Бога, за да може Самият Христос, техният Глава, да допълни броя им до сто.) След известно време те отново се качиха на кораб за Крит, където живееха в две пещери в отдалечена, пуста местност, хранейки се само с растенията, които растяха диво там.

Свети Йоан потърси благословията на братята си, за да живее като отшелник. В деня на заминаването му те се молиха всички да починат в деня на смъртта на Йоан и заедно да влязат в Царството Божие. Аскетизмът на Йоан беше толкова строг, че след известно време той вече не можеше да ходи, а пълзеше от пещерата си, за да събере малките количества храна, които си позволяваше. Един овчар, като го видял от далеч, помислил, че е някакво животно, и го прострелял със стрела. Когато намерил умиращия Йоан, овчарят бил обзет от ужас и скръб и се хвърлил в краката на отшельника, молейки за прошка. Светецът живял само толкова, колкото да даде на младежа прошка и благословия, преди да предаде душата си на Бога. Молитвата на неговите деветдесет и осем братя била тайнствено чута: между третия и седмия час на този ден всички те, един след друг, заспали в мир.