2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)

Папа Лъв беше един от големите защитници на православието по времето на монофизитската ерес и нейните разклонения. Според някои този светец е роден в Рим, а според други – в Тирения (Тоскана), и е бил посветен на архиепископския престол на Рим през 440 г. През 448 г., когато св. Флавиан, архиепископ на Константинопол [също почитан днес], призовал Евтихий, архимандрит в Константинопол, да даде обяснение за своето учение, че в Христос след Въплъщението имало само една природа, Евтихий се обърнал към св. Лъв в Рим. След като свети Лъв внимателно проучил ученията на Евтихий, той написал послание до свети Флавиан, в което изложил православната доктрина за личността на Христос и Неговите две природни същности, а също така посъветвал Флавиан, че ако Евтихий искрено се покае за грешката си, той трябва да бъде приет обратно с цялата добра воля. На Събора, проведен в Ефес през 449 г., който беше председателстван от Диоскор, патриарх на Александрия (и който Свети Лъв, в писмо до святата императрица Пулхерия през 451 г., пръв нарече „Разбойническия събор“), Диоскор, подкрепен от военна сила, не позволи да бъде прочетено посланието на Свети Лъв до Флавиан, въпреки че многократно беше молен да го направи; още преди да се състои Разбойническият събор, Диоскор беше приел неканонично непокаялия се Евтихий обратно в общение. Тъй като Свети Лъв имал много грижи в Рим поради войните на Атила Хуна и други варвари, през 451 г. той изпратил четирима делегати на Четвъртия Вселенски събор, където 630 отци се събрали в Халкедон по време на царуването на Марциан, за да осъдят ученията на Евтихий и онези, които го подкрепяли. Посланието на Свети Лъв до Флавиан беше прочетено на Четвъртия събор и беше потвърдено от Светите Отци като православно учение за въплътената Личност на нашия Господ; то се нарича още „Томос на Лъв“. Светият написал много произведения на латински; той починал през 461 г. (Велики Хорологион).

Свети Лъв е запомнен с това, че спасил Рим от завладяване от Атила Хуна. Когато Атила се приближил до Рим, готвейки се да ограби града, свети Лъв излязъл да го посрещне в епископските си одежди и му заповядал да се върне. По причини, неизвестни на светските историци, безмилостният Атила с всичките си войски се отказал от нападението и се върнал по пътя, по който дошъл.