Ефесяни 4.25-32 (Апостол)

25Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму. 26Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни; 27нито давайте място на дявола. 28Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае. 29Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите. 30И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението. 31Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; 32но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.

Лука 3.19-22 (Евангелие)

19А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, 20прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница. 21А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, 22и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!

Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)

Той беше ревностен, мъдър и чудотворен епископ в родния си град Синопе, който се намира на южния бряг на Черно море. Защото доведе много идолопоклонници към вярата в Христа, той беше мразен от езичниците. Той беше арестуван от управителя Африкан, подложен на различни мъчения и накрая изгорен жив в баня. Той се бореше за вярата по времето на император Траян.

Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

„Свети Косма е родом от България, където благочестивите му родители му осигуряват добро образование на славянски и гръцки език. Те искали той да се ожени, но той бил привлечен от любовта към Христос и, без да знаят родителите му, заминал за Светата планина Атон, за да стане монах в българския манастир Зограф. На празника Благовещение в манастира Ватопеди той видял една жена сред служещите в църквата и в трапезарията, и първоначално се натъжи, като видя това нарушение на монашеското правило, но се зарадва, когато разбра, че това е Божията Майка, която му се е явила по този начин.

„Той беше облечен в свещената ангелска раса и след известно време беше ръкоположен за свещеник. Един ден, докато се молеше пред иконата на Божията Майка, молейки я със сълзи как да постигне спасението си, чу глас, който казваше: „Нека слугата Ми се оттегли в пустинята извън манастира.“ Той се подчини на Божията воля и с благословията на своя игумен оттогава нататък живееше в мълчание. Няколко години по-късно той беше счетен за достоен за благодатта на прозрението на мислите и на виждането на събития, случващи се на други места, както и за други духовни дарове. В течение на много години той беше духовен помощник на голям брой монаси. В края на живота си Христос му се яви и му каза, че скоро ще трябва да претърпи голямо изпитание от дявола. И наистина, князът на демоните се появи на следващия ден с множество от слугите си, които плачеха и се оплакваха от неспособността си да унищожат великия си враг Козмас, който ги беше държал в шах толкова дълго и беше придобил власт, с добродетелта си, трона в Небесата, който някога беше принадлежал на Луцифер. Вземайки тежка пръчка, демонът биеше светеца толкова жестоко, че го остави полумъртъв. Както Бог позволи, Свети Козма почина в мир два дни по-късно, на 22 септември 1323 г. Когато отците дойдоха от манастира, за да го погребат, дивите животни се събраха наоколо. Те мълчаха до края на службата, но извикаха необичайно силно, когато тялото му беше покрито с пръст. След като отдадоха почит, те се оттеглиха в пустошта. Четиридесет дни по-късно монасите дойдоха да вземат тялото на Свети Козма и да го пренесат в манастира, но то вече не беше в гроба. Къде се намира сега, знае само Бог.” (Синаксар)