Галатяни 6.2-10 (Апостол)
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
3Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
4Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
5защото всеки ще понесе своето бреме.
6Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
7Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
8който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
9Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
10И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Марк 7.14-24 (Евангелие)
14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
16Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
17И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
18Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
19Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
20Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
21Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
23Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.